— Може би да. Може би ще станем приятелки. Мисля, че тя може би прилича малко на мен. Била е отгледана да бъде кралица, точно като мен. И има решителна и смела майка, точно каквато беше моята.
Чакаме в детската стая младоженецът и баща му да се приберат у дома от мисията си на странстващи рицари. Малкият принц Хари, на десет години, е развълнуван от приключението.
— Той ще отиде на кон да я отвлече ли?
— О, не — майка му придърпва най-малкото си дете, петгодишната Мери, на скута си. — Изобщо няма да стане така. Ще отидат там, където е отседнала, и ще помолят да ги пуснат да влязат. После ще поднесат почитанията си, и може би ще вечерят с нея, а после ще си тръгнат на другата сутрин.
— Аз щях да препусна и да я отвлека! — перчи се Хари, като вдига ръка, сякаш държи юзди и препуска в лек галоп из стаята върху въображаем кон. — Аз щях да отида и да се оженя за нея веднага. Доста се забави да дойде в Англия. Няма да толерирам отлагане.
— Да толерирате? — питам. — Що за дума е „толерирам“? Какво четете, за Бога?
— Той чете непрекъснато — казва майка му с обич. — Толкова обича учението. Чете романси и теология, и молитви, и житията на светците. На френски, и на латински, и на английски. Започва да учи гръцки.
— И съм музикален — напомня ни Хари.
— Много талантлив — хваля го с усмивка.
— И яздя, големи коне, не само малки понита, и мога да се справям и с ловен ястреб. Имам си собствен ястреб, ястреб кокошкар на име Руби.
С майка му си разменяме печални усмивки над поклащащата се рижа глава.
— Вие несъмнено сте истински принц — казвам му.
— Би трябвало да дойда в Лъдлоу — казва ми той. — Би трябвало да дойда в Лъдлоу с вас и съпруга ви, и да усвоя делата по управляването на една страна.
— Ще бъдете изключително добре дошъл.
Хари спира за миг да лудува из стаята, идва да коленичи на столчето пред мен, и взема лицето ми в двете си ръце.
— Искам да бъда добър принц — казва той сериозно и искрено. — Наистина, това е, което искам. Каквато и работа да ми възложи баща ми. Независимо дали ще е да управлявам Ирландия или да командвам флота. Където и да поиска да ме изпрати. Вие едва ли знаете, лейди Маргарет, защото не сте Тюдор, но е призвание, божествено призвание, да си роден в кралското семейство. Да си роден с кралска кръв е предопределение. И когато моята годеница дойде в Англия, ще потегля на кон да я посрещна, и ще бъда маскиран, и когато ме види, тя ще възкликне: „О! Кое е онова красиво момче върху онзи много голям кон?“ А аз ще кажа: „Това съм аз!“ И всички ще извикат: „Ура!“
— Изобщо не мина много добре — мрачно казва Артур на майка си. Влиза в спалнята на кралицата, където тя се облича за вечеря. Държа диадемата ѝ, гледайки как придворната дама реши косата ѝ.
— Стигнахме там, но тя вече беше в леглото и изпрати вест, че не може да ни види. Татко не желаеше да приеме отказ и се посъветва с лордовете, които бяха с нас. Те се съгласиха с него… — той свежда поглед надолу, и двете виждаме негодуванието му. — Разбира се, че се съгласиха, кой би показал несъгласие? Затова потеглихме в проливния дъжд към двореца Догмърсфийлд и настояхме тя да ни приеме. Татко влезе в личните ѝ покои, мисля, че имаше кавга, и после тя излезе с разгневено изражение, и всички вечеряхме.
— Каква е тя? — питам в тишината, когато никой друг не казва нищо.
— Откъде да знам? — пита той нещастно. — Тя почти не разговаря с мен. От мен просто капеше вода по целия под. Баща ми ѝ нареди да танцува, и тя изпълни испански танц с три от дамите си. Носеше плътен воал върху диадемата си, затова почти не можах да видя лицето ѝ. Предполагам, че ни мрази, задето я накарахме да дойде на вечеря, след като беше отказала. Говореше латински, казахме нещо за времето и за плаването ѝ. Измъчвала я ужасна морска болест.
Почти се разсмивам на глас при вида на унилото му лице.
— Ах, малки принце, бъдете великодушен! — казвам и обвивам с ръка раменете му. — Още е рано. Тя ще започне да ви обича и да ви цени. Ще се възстанови от морската болест и ще се научи да говори английски.
Чувствам как се навежда към мен за утеха.
— Дали? Наистина ли мислите така? Наистина изглеждаше много ядосана.
— Така трябва. А вие ще бъдете мил с нея.
— Почитаемият ми баща е много очарован от нея — казва той на майка си, като че ли я предупреждава.
Тя се усмихва иронично и казва:
— Баща ви обича принцесите. Нищо не му харесва повече от жена с кралско потекло в негова власт.
Аз съм в кралската детска стая и играя с принцеса Мери, когато Хари пристига от урока си по езда. Моментално идва при мен, като избутва с лакът сестричката си настрана.