— Внимавайте с нейна светлост — напомням му. Мери се изкикотва; тя е здрава и силна малка красавица.
— Но къде е испанската принцеса? — пита настоятелно той. — Защо не е тук?
— Защото е още на път — казвам, като подавам на принцеса Мери ярко оцветена топка. Тя я взема, внимателно я подхвърля нагоре и я улавя. — Принцеса Катерина трябва да направи пътуване през страната, за да могат хората да я видят, а после вие ще потеглите да я поздравите и да я придружите на влизане в Лондон. Новият ви костюм е готов, а също и новото ви седло.
— Надявам се да го направя както трябва — казва той сериозно. — Надявам се конят ми да се държи прилично, и да накарам майка си да се гордее.
Обгръщам раменете му с ръка.
— Ще го направиш — уверявам го. — Яздиш прекрасно, имаш осанка на принц, а майка ти винаги се гордее с теб.
Чувствам как той изправя малките си рамене. Представя си се в жакет от златен брокат, високо върху коня си.
— Наистина се гордее — казва със суетността на много обичано малко момче. — Аз не съм Уелският принц, аз съм само втори син, но тя се гордее с мен.
— Ами принцеса Мери? — закачам го. — Най-хубавата принцеса на света? Или голямата ви сестра, принцеса Маргарет?
— Те са просто момичета — казва той с братско презрение. — Кой го е грижа за тях?
Наблюдавам, за да се уверя, че новите рокли на кралицата са подобаващо напудрени, изчеткани и окачени в стаите на гардеробната, когато Елизабет влиза и затваря вратата зад себе си.
— Оставете ни — казва тя кратко на отговорничката за гардероба, и по това разбирам, че нещо никак не е наред, защото кралицата никога не е рязка с жените, които работят за нея.
— Какво има?
— Става дума за Едмънд, братовчедът Едмънд.
Коленете ми омекват при споменаването на името му. Елизабет ме бутва върху едно столче, после отива до прозореца и го разтваря, така че хладният въздух влиза в стаята и главата ми се избистря. Едмънд е Плантагенет като нас. Той е син на леля ми, херцог на Съфолк, и се ползва с висшето благоволение на краля. Брат му беше изменник, повел бунтовници срещу краля в битката при Стоук, убит на бойното поле; но в пълен контраст с него Едмънд дьо ла Поул винаги е бил пламенно предан, най-довереният човек и приятел на краля от рода на Тюдорите. Той е украшение за двора, водач на участниците в турнирите, красив, храбър, блестящ херцог от рода на Плантагенетите, радостен знак за всички, че фамилиите Йорк и Тюдор живеят редом, в едно любящо кралско семейство. Той е член на най-близкото кралско обкръжение, един Плантагенет, който служи на Тюдор, обърнал се на другата страна, както се обръща яка, знаме, което се развява в другата посока, нова роза в червено и бяло, пътепоказател за всички нас.
— Арестуван? — прошепвам най-големия си страх.
— Избягал — казва тя кратко.
— Къде? — питам, ужасена. — О, Господи. Къде е отишъл?
— При императора на Свещената Римска империя Максимилиан, за да събере армия срещу краля — тя се дави, сякаш думите са заседнали в гърлото ѝ, но трябва да ме попита: — Маргарет, кажи ми — нали не си знаела нищо за това?
Поклащам глава, вземам ръката ѝ, срещам погледа ѝ.
— Закълни се в това — настоява тя. — Закълни се.
— Нищо. Нито дума. Кълна се. Не ми се е доверил.
И двете мълчим, докато си мислим за онези, на които той обикновено се доверява: зетят на кралицата, Уилям Кортни, моят братовчед Томас Грей, братовчед ни Уилям дьо ла Поул; моят втори братовчед Джордж Невил; нашият сродник Хенри Баучър. Ние сме една подробно описана в архивите, добре позната мрежа от братовчеди и сродници, здраво преплетени и обвързани чрез брачни и кръвни връзки. Плантагенетите се разпростират из цяла Англия, напорист, смел, сякаш неизчерпаем род от амбициозни момчета, воини и плодовити жени. А срещу нас — само четирима Тюдори: една стара жена, нейният неспокоен син, и техните наследници Артур и Хари.
— Какво ще стане? — питам. Изправям се на крака и прекосявам стаята, за да затворя прозореца. — Вече съм добре.
Тя протяга ръце към мен и ние се прегръщаме плътно за миг, сякаш все още сме млади жени, които чакат новините от Бозуърт, изпълнени с ужас.
— Той не може никога да се прибере у дома — казва тя нещастно. — Няма да видим братовчеда Едмънд никога повече. Никога. А шпионите на краля със сигурност ще го открият. Сега той наема стотици хора, които да дебнат; където и да е Едмънд, те ще го намерят…
— А после ще открият всеки, с когото той някога е говорил — предричам.