При представянето им се проверяват. На всяка книжка поне се хвърля поглед. Голяма част от тях обаче се преглеждат много внимателно от инспекторите, а известен процент се анализират с ултравиолетови, инфрачервени и рентгенови лъчи, с радиоизотопи, избелителни средства, пари, хартиена хромография и всички други проклети тестове, известни на човека. — Гласът му се повишаваше в неравномерно кресчендо. — Ако имаме късмет да се отървем, като използваме някои от тези купони, не бива да рискуваме — просто не бива да рискуваме, — да използваме повече от един или два фалшиви на всеки десетина или повече редовни купони.
Това значи, Чери, че купените от теб не са двумесечен запас, а може би двугодишен запас — а тъй като, сигурно не си видяла това, на всяко нещо е отбелязан срокът му на годност, вероятно нямаме ни най-малък шанс и надежда да използваме повече от половината. — Когато бутна стола си назад и се надвеси над нея, той вече ревеше. — Нещо повече — продължи той, — точно сега, точно от тази минута трябва да възстановим купоните, които си дала, а това значи, че най-малко около две седмици ще бъдем на двойни дажби.
А да не говорим за единствената страна на цялата тази ужасна бъркотия, за която, изглежда, най-малко мислиш, а именно, че фалшивите купони са противозаконни! Аз съм беден, Чери, живея в бордей и зная това; има още много да се бъхтя, докато стана богат, или уважаван, или влиятелен като баща ти, за когото започва страшно да ми омръзва да слушам. Но колкото и да съм беден, мога уверено да ти кажа следното: поне досега съм бил честен.
Сълзите на Чери бяха спрели съвсем и когато Мори свърши, тя бе клюмнала с бледо лице и сухи очи. Той се бе изчерпал; не бе му останала капка сила.
За миг се загледа навъсено в Чери, после се обърна безмълвно и с твърда стъпка напусна къщата.
Брак, а! — мислеше си, когато излизаше.
Вървя с часове, без да вижда накъде отива.
Опомни се от чувство, което не бе изпитвал от десетина години. Мори изведнъж разбра, че имаше такова особено усещане в стомаха поради последните симптоми на махмурлука. Той беше гладен — наистина гладен.
Озърна се. Намираше се в Стария град, на много мили от дома си, блъскан от простолюдни тълпи. Кварталът, където се озова, представляваше ужасен бордей, какъвто Мори не бе виждал — до китайски пагоди се издигаха имитации в стил рококо на параклисите, разположени около Версай; фасадите бяха обезобразени с безвкусна позлата; нямаше сграда без светещи надписи и мигащи светлини.
Видя някаква ослепително натруфена гостилница, наречена „Пестеливата пчелица на Били“, и прекоси улицата към нея, промъквайки се през безкрайните транспортни потоци. Тя представляваше жалко подобие на ресторант, но Мори не беше настроен да придиря. Намери място под една палма в саксия, колкото може по-далеч от ромонящите фонтани и струнния оркестър от роботи, и даде поръчката си безогледно, без да обръща внимание на цените на дажбите. Докато келнерът се отдалечаваше, плъзгайки се безшумно, Мори с ужас се сети, че бе излязъл без продоволствената си книжка. Изпъшка гласно; беше много късно да се измъкне, без да предизвика някакъв инцидент. Но в края на краищата хрумна му бунтовна мисъл, какво значение имаше едно извъндажбено ядене в повече?
От храната се почувствува малко по-добре. Довърши до последната хапка своя profiterole au chocolat2, без дори да остави в чинията недоядената една третина, позволявана по традиция, и плати сметката. Роботът-касиер посегна машинално за продоволствената му книжка. За миг Мори се почувствува човек с високо обществено положение, казвайки просто:
— Нямам продоволствени купони.
Роботите-касиери не бяха нагодени да проявяват изненада, но този се опита. Човекът на опашката зад Мори шумно пое дъх и не толкова шумно измънка нещо по адрес на голтаците. Мори го прие като комплимент и си излезе с големи крачки, почти в добро настроение.
Не беше ли по-разумно да се прибере вкъщи при Чери? За секунда Мори сериозно мислеше това; но не смееше да заяви открито, че е сбъркал, а Чери положително нямаше да признае, че тя е виновна.