Пък и сигурно ще е заспала, рече си Мори навъсено. Меко казано, Чери имаше тази дразнеща черта: много лесно заспиваше. Не използваше дори нормата си от сънотворни таблетки, макар че Мори неведнъж й бе натяквал за тях. Разбира се, каза си той, винаги е бил толкова учтив и тактичен по този въпрос, както подобава на младоженец, че вероятно тя дори не бе разбрала, че това е упрек. Е, ще му сложи край!
Истинският мъж Мори Фрай, отхвърлил чуждия хомот, крачеше решително по улиците на Стария град.
— Хей, Джо, искаш ли да се позабавляваш?
Мори гледаше и не вярваше на очите си.
— Пак ли си ти! — изрева той.
Малкият човечец го зяпаше с искрено учудване. После по лицето му премина слаб проблясък, че го е разпознал.
— О, да — каза той. — Тази сутрин, а? — Изхихика съчувствено. — Жалко, че не пожела да направим сделка. Жена ти е къде-къде по-умна. Разбира се, ти малко ме засегна, Джек, та, естествено, покачих леко цената.
— Мошеник такъв, измамил си клетата ми безразсъдна жена! Двамата с теб ще отидем в местния полицейски участък да поговорим за това.
Човечето сви устни.
— Така ли?
Мори кимна енергично.
— Точно тъй! И позволи ми да ти кажа… — Спря се по средата на заканата си, тъй като нечия едра ръка го бе хванала за рамото.
Не по-малко едрият мъж, на когото принадлежеше тази ръка, произнесе с мек и вежлив глас:
— Безпокои ли те този господин, Сам?
— Засега не — призна малкият. — Но не е изключено да му хрумне, затуй не си отивай.
Мори отскубна рамото си.
— Не си въобразявайте, че можете да ме уплашите със силата си. Аз ще ви заведа в полицията.
Сам поклати глава недоверчиво.
— Искаш да кажеш, че ще намесиш в случая силите на закона?
— Непременно!
Сам въздъхна печално.
— Какво ще кажеш ти, Уолтър? Да се отнася така с жена си! И то такава мила женица.
— За какво говориш? — попита Мори, жегнат на особено чувствително място.
— Говоря за жена ти — обясни Сам. — Разбира се, аз самият не съм женен. Но ми се струва, че ако бях, нямаше да викам полицията, когато жена ми се занимава с един или друг вид престъпна дейност. Не, сър, аз сам ще се помъча да уредя работата. Слушай какво ще ти кажа — рече той наставнически, — защо не обсъдиш този въпрос с нея? Накарай я да разбере грешката на…
— Момент — прекъсна го Мори. — Искаш да забъркаш жена ми в тази работа, така ли?
Човекът разпери безпомощно ръце.
— Не аз искам да я забъркам, палячо — рече той. — Тя вече сама се е забъркала. Както знаеш, за да се извърши престъпление, са нужни двама. Аз може да продавам; не отричам това. Но в края на краищата на кого ще продам, ако няма кой да купи, нали така?
Мори го наблюдаваше навъсено. Хвърли бърз поглед към мощния Уолтър, сякаш го измерваше, ала Уолтър си беше все толкова едър, колкото и преди, и така въпросът се реши. Изключено беше да си послужи с насилие; изключено беше да вика полицията; и така не му оставаше никакъв привлекателен начин да се възползва от сгодния случай, че се бе сблъскал отново с този човек.
— Е — каза Сам, — радвам се, че вече си размислил. А сега да се върнем на първия ми въпрос: искаш ли да се позабавляваш, приятелю? Виждаш ми се умен човек: изглежда, се интересуваш от заведението, което познавам, то е малко по-нататък в квартала.
Мори каза злобно:
— Ти май си и ловец на клиенти за такива заведения. Наистина талантлив човек.
— Признавам — съгласи се Сам. — От опит съм се убедил, че търговията с купони не върви твърде нощем. Меракът на хората е повече да се забавляват. И, повярвай ми, аз мога да им осигуря хубаво развлечение. Ето например мястото, за което става дума, казва се „Чичо Пиготи“, според мен е особено заведение. Не е ли така, Уолтър?
— О, напълно съм съгласен с теб — избоботи Уолтър.
Но Мори почти не слушаше.
— „Чичо Пиготи“ ли казваш? — попита той.
— Точно така — потвърди Сам.
Мори се намръщи за момент, обмисляйки едно хрумване. „Чичо Пиготи“ май беше заведението, за което Хауланд разправяше в завода; значи може да се окаже интересно.
Докато той мислеше какво да прави, Сам го хвана под мишницата от едната страна, а Уолтър дружелюбно го обгърна с едрата си ръка от другата. Мори усещаше, че върви.
— Ще ти хареса — обеща му Сам успокоително. — Ти си арабия, не се сърдиш за тази сутрин, нали? Разбира се, че не се сърдиш. Във всеки случай, погледнеш ли веднъж „Пиготи“, съвсем ще ти мине. То е нещо специално. Кълна се: не бих вършил тая работа, колкото и да ми плащат за водене на клиенти, ако не вярвах в нея.
— Ще танцуваш ли, Джек? — попита съдържателката, надвивайки шума в бара. Тя отстъпи назад, повдигна до глезените полата си, цялата във волани, и изпълни изкусен найн-степ.