— Прескъпи! — изписка жената на Бигелоу. — Ти никога не си го правил толкова хубаво! — Прозвучаха откъслечни ръкопляскания и Мори за пръв път усети, че барът бе прекъснал шумното си веселие, за да ги слуша. Явно Бигелоу беше знаменитост тук.
Мори каза нерешително:
— Никога досега не бях чувал такова нещо.
Обърна се колебливо към Хауланд, който избъбри бързо:
— Пийте! Сега всички имаме нужда от пиене.
Пиха по продоволствената книжка на Бигелоу.
Мори дръпна Хауланд настрана и го запита:
— Слушай, прави като мен. Тия да не са откачени?
Хауланд се засегна.
— Не. Съвсем не.
— Има ли в това стихотворение някакъв смисъл? Има ли някакъв смисъл в цялата тази работа с двойствеността?
Хауланд повдигна рамене.
— Ако за тях има някакъв смисъл, значи има. Те са философи, Мори. Вникват дълбоко в нещата. Не знаеш каква чест е за мен да ми позволяват да общувам с тях.
Пиха отново. С продоволствената книжка на Хауланд, разбира се.
Мори дръпна Уолтър Бигелоу в едно тихо кътче. Каза:
— За момент да оставим настрана двойствеността; какво значи това за роботите?
Бигелоу го изгледа втрещено.
— Нима не разбрахте стихотворението?
— Не ще и дума, разбрах го. Но схематизирайте ми го по-простичко, за да мога да го разкажа на жена си.
Бигелоу засия.
— Става дума за двуразделността на роботите — обясни той. — Също като малката мелачка за сол, която детето искало: мелела сол, мелела сол и все мелела сол. Трябвала му сол, но не чак толкова много сол. Уайтхед го обяснява ясно…
Поръчаха нови напитки по книжката на Бигелоу.
Мори се олюляваше над Танакуил Бигелоу.
— Слушайте — измънка той с преплитащ се език. — Мисис Уолтър Танакуил Насилник Бигелоу. Слушайте.
Тя му се усмихна самодоволно.
— Кестенявокоси — изрече замечтано.
Мори поклати енергично глава.
— Оставете косата ми — заповяда той. — Оставете това стихотворение. Слушайте. Обяснете ми с точни и ел-е-мен-тар-ни думи какво му куца на днешния свят.
— Няма достатъчно кестеняви коси — отговори тя бързо.
— Оставете косите!
— Добре — съгласи се тя. — Има прекалено много роботи. А прекалено многото роботи правят прекалено много от всичко.
— Ха! Разбрах го! — възкликна Мори тържествуващо. — Да се отървем от роботите!
— О, не. Не! Не! Не! Тогава няма да има какво да ядем. Всичко е механизирано. Не можем да се отървем от тях, не бива да забавяме производството — забавянето значи смърт, а спирането ще ускори смъртта ни. Принципът на двойствеността е концепция, която изяснява всички тия…
— Не! — изкрещя Мори. — Какво да правим?
— Какво да правим ли? Ще ви кажа какво трябва да правим, ако такова е желанието ви. Мога да ви кажа.
— Тогава кажете ми.
— Трябва… — Танакуил изхълцука с поглед, в който се четеше изтънчен ужас — … да поръчаме още веднъж.
Поръчаха отново. Разбира се, той галантно я остави да плати сама. А тя негалантно се запрепира с бармана за полагаемите й се дажбени точки.
Макар и да не беше закоравял пияч, Мори опита. Всячески се стараеше.
И си плати за това. Малко преди крайниците му да престанат да се движат, мозъкът му спря да работи. Загуби съзнание. Във всеки случай почти загуби съзнание, защото от тази вечер помнеше само някакъв калейдоскоп от хора, места и предмети. Хауланд беше там, пиян като свиня, позорно пиян — доколкото си спомняше, така мислеше Мори, докато гледаше Хауланд от пода. Семейство Бигелоу също беше там. Жена му, Чери, внимателна и весела, беше там. И колкото и да е странно, Хенри също беше там.
Много, много трудно му беше да възстанови тази картина. Мори посвети на тези усилия цяла една сутрин на махмурлук. По някаква причина беше важно да я възстанови. Но Мори не можеше дори да си спомни причината; и накрая се отказа, като предположи, че е разгадал тайната на двойствеността и дали забележителната фигура на Танакуил Бигелоу беше естествена.
Знаеше обаче едно: че на другата сутрин се събуди в леглото си, но не помнеше как се бе озовал там. Нямаше ясен спомен за нищо, поне за нещичко, което да се вмести в правилния хронологичен ред или да се свърже с нещо друго след дванайсетата чаша, когато той и Хауланд, прегърнали се през раменете, съчиняваха нов стих за двойствеността и плагиатствувайки от една стара маршова мелодия, ревяха из шумния бар: