А когато Мори и дъщеря им се ожениха, те бяха чудесни по отношение на сватбените им подаръци. Най-многото, което член на семейството на Мори можеше да приеме, беше сребърен или няколко кристални сервиза. Илънови обаче дадоха главозамайващото обещание да приемат една кола, птича баня за градината си и пълен комплект мебели за всекидневната! Разбира се, те можеха да си позволят това — налагаше се да консумират толкова малко, че не им беше много трудно да приемат дори такива скъпи подаръци. Но Мори знаеше, че без тяхната помощ през първите няколко брачни месеца щяха да бъдат доста по-затруднени с консумацията.
Но точно тази вечер на Мори му беше трудно да обича когото и да било. Той отговаряше едносрично; едва промърмори, когато Илън вдигна наздравица за повишението му и за блестящото му бъдеще. Беше загрижен.
И имаше защо. Колкото дълбоко и смело да ровеше в паметта си, не можа да намери никакво указание точно какво би било наказанието за простъпката му. Но изпитваше тягостно предчувствие, че го очакват неприятности.
Мори преразгледа проблема си толкова много пъти, че го обзе някакво затъпяване. Когато обаче вечерята свърши и той и тъстът му се оттеглиха в кабинета със своето бренди, горе-долу се бе съвзел отново.
За пръв път, откакто Мори го познаваше, Илън му предложи една от своите пури.
— Ти си Пети клас… можеш да си позволиш вече да пушиш чужди пури, нали?
— Да — отговори Мори мрачно.
Настъпи кратка пауза. После Илън, точен като робот-компаньон, се изкашля и опита пак.
— Спомням си колко се изтормозих, докато достигна Пети клас — зарови се той дълбокомъдрено в спомени. — Не ще и дума, консумацията поддържа работоспособността на човека. Не можеш да се справиш с натрупалата се в адвокатската ти кантора работа, когато и дажбените ти точки се трупат. Разбира се, консумацията стои на първо място — това е първостепенен дълг на всеки гражданин. Майка ви и аз много се измъчихме в това отношение, но хора, които искат бракът им да успее и да се проявят като добросъвестни граждани, трябва да се запретнат здравата и да изпълняват дълга си, нали?
Мори потисна една тръпка и се насили да кимне.
— Най-хубавото в повишаването по клас — продължи Илън, сякаш бе намерил задоволителен отговор — е, че не става нужда да губиш толкова много време за консумиране, обръщаш по-голямо внимание на работата си. Трудът е най-големият лукс на тоя свят. Де да имах енергията на младите! Пет дена седмично в съда е, кажи-речи, най-многото, което мога да направя. За известно време стигнах до шест, за пръв път в живота си се поотпуснах, ала докторът ме посъветва да намаля дните. Каза, че не бива да прекаляваме с удоволствията. Сега вече ще работиш два дена седмично, нали?
Мори кимна отново.
Илън смукна силно от пурата си и очите му блестяха, докато гледаше Мори. Той беше явно озадачен и Мори дори в полузамаяното си състояние можа да отгатне точно момента, когато Илън ще си направи погрешно заключение.
— Добре ли върви всичко с теб и Чери, а? — попита той дипломатично.
— Отлично! — възкликна Мори. — По-добре не може и да бъде!
— Хубаво, хубаво. — Илън промени темата почти с доловимо усилие. — Като става дума за съда, неотдавна имах едно интересно дело. Млад човек — предполагам с година-две по-млад от теб — бе докаран по параграф деветдесет и седем. Знаеш ли какво е това? Влизане с взлом.
— Влизане с взлом — повтори Мори учудено, неволно заинтригуван. — Къде е влизал с взлом?
— В къщи. Стар термин; законите гъмжат от такива. Първоначално се е прилагал за крадене на вещи. Установих, че все още се прилага.
— Искаш да кажеш, че е откраднал нещо? — попита Мори недоумяващо.
— Точно така! Откраднал. Най-обикновения случай, който съм имал досега. По-късно го обсъдихме с един от многото му адвокати; за него е също нещо ново. Оказва се, че този младеж имал приятелка, симпатично момиче, но малко, разбираш ли, пълничко. Интересувала се от изкуство.
— В това няма нищо лошо — каза Мори.
— И в нея няма нищо лошо. Нищо не е направила. При това не го е обичала особено много. Не искала да се омъжи за него. Хлапакът се замислил как да я склони и… е, знаеш оня голям Мондриан3 в музея, нали?