— Никога не съм бил там — отговори Мори малко смутено.
— Хм. Трябва да отидеш някой ден, момчето ми. И тъй, веднъж, малко преди да затворят музея, този хлапак се вмъква вътре. Открадва картината. Точно така — открадва я. Взема я, за да я даде на момичето.
Мори поклати глава озадачено.
— Никога досега в живота си не съм чувал такова нещо.
— А и малцина са чували. Впрочем момичето не искало да вземе картината. Уплашило се, когато той му я донесъл. Предполагам, че се е обадило на полицията. Във всеки случай някой я е осведомил. Три часа търсили картината, докато я намерят, дори след като разбрали, че е окачена на стена. Горкото мило момче. Къща с четиридесет и две стаи.
— И значи има закон за това? — попита Мори. — Според мен все едно да въведеш закон против дишането.
— Има, разбира се. Стар закон, естествено. Момчето е понижено с два класа. Щяха да го понижат още повече, но, слава богу, беше само Трети клас.
— Ъ-хъ — каза Мори, облизвайки устни. — Слушай, Татко…
— А?
Мори се прокашля.
— Ъ-ъ… интересно… какво ли е наказанието например за такива неща… хм, като например злоупотреба с дажби или нещо от тоя род?
Илън повдигна вежди.
— Злоупотреба с дажби ли?
— Да речем, че имаш дажба за някаква спиртна напитка, и вместо да я изпиеш, ти… ъ-ъ… я изливаш в мивката или нещо такова…
Гласът му заглъхна. Илън се намръщи. Каза:
— Странно, изглежда, че не съм толкова либерален, колкото мислех. Кой знае защо, това никак не ми се вижда забавно.
— Съжалявам — изграка Мори.
И наистина съжаляваше.
Може това да беше нечестно, но Мори се чувствуваше много добре, защото дните минаваха, а никой като че ли не бе проникнал в тайната му. Чери беше щастлива. Уейнрайт все намираше случай да потупа Мори по гърба. Отплатата за греха се превръщаше в благоденствие и щастие.
Имаше един лош момент, когато Мори се прибра вкъщи и завари Чери да надзирава работата на група роботи-опаковчици; новата къща, съответствуваща на по-високия му клас, беше готова и смятаха да се пренесат на другия ден. Но Чери не беше слизала на долния етаж и Мори нареди на роботите-домакини да разчистят всякакви следи от това, което бяха правили, преди опаковчиците да напреднат дотам.
Според критериите на Мори новата къща беше същински лукс.
Тя имаше само петнайсет стаи. Мори хитро бе задържал един робот в повече, отколкото се изискваше за Пети клас, и бе получил компенсираща отстъпка за размерите на къщата.
Помещенията за роботите обаче не бяха така изолирани, както в старата къща, а това представляваше неудобство. Неведнъж Чери се бе сгушвала до него и приятната интимна обстановка на единственото им легло в единствената им спалня и бе казвала с лека загриженост: „Ох, как ми се иска да прекратят тоя шум!“ И Мори й обещаваше да говори с Хенри за това на сутринта. Но не намираше какво да каже на Хенри, разбира се, освен да му заповяда да прекрати непрекъснатото консумиране през всеки един от двайсет и четирите часа на деня, поради което бяха винаги над нормата, но все пак никога не надвишаваха достатъчно неизбежното седмично увеличение на нормите.
Но макар че от време на време Чери се заинтересуваше за момент какво вършат роботите, тя едва ли щеше да отгатне истината. Преди всичко на Мори му помагаше нейното възпитание — тя познаваше, толкова слабо непрекъснатото мелене-мелене-мелене при консумацията, присъщо на по-нисшите класове, че едва ли забелязваше неговата недостатъчност.
Понякога Мори почти се отпускаше.
Измисляше безброй трудни работи за роботите, а роботите учтиво и безстрастно ги изпълняваха.
Мори бе успял.
Вярно, не всичко вървеше по мед и масло. Мори имаше трудни моменти, когато с пощата идваше тримесечният обобщителен отчет. Щом наближаваше денят, в който Разпределителната комисия трябваше да провери степента на износване на върнатите бракувани вещи, Мори започваше да се поти. Облеклото, мебелите и домакинските уреди, които роботите бяха изразходвали от негово име, бяха почти на парчета. Важното беше това да изглежда правдоподобно — никой нормален човек не би носил панталони с пробито коляно, както правеше Хенри със своя костюм, преди Мори да го спре. Щеше ли да възрази Комисията?
Нещо повече, дали в начина, по който роботите изразходваха нещата, нямаше нещо, което да издаде цялата работа? Например някакво особено място на износване в анатомията на роботите, така че да се получи дупка, каквато не би се получила от човешко тяло, или да се опъне някакъв шев, който при нормално положение не би бил опънат.