Всичко това будеше тревога. Но тревогата беше напразна. Когато отчетът дойде, Мори изпусна дълго сдържаната въздишка. По нито една точка нямаше възражение!
Мори бе успял — успял бе и планът му.
Човек, който успее, получава награда за успеха си. Една вечер Мори се прибра вкъщи след тежък трудов ден в службата и с тревога видя, че пред къщата му е паркирана чужда кола. Беше малък двуместен автомобил, с какъвто си служат висшите чиновници и много богатите.
В този момент и на това място Мори научи първата половина от урока на спекуланта: всяко по-различно нещо е опасно. Влезе неловко в собствената си къща, опасявайки се, че някакъв висш служител от Разпределителната комисия е дошъл да го разпитва.
Но Чери сияеше.
— Мистър Порфирио е очеркист във вестник и иска да пише за теб на страницата им „Бележити консуматори“! Мори, не можеш да си представиш колко се гордея!
— Благодаря — каза Мори кисело. — Здравейте.
Мистър Порфирио стисна горещо ръката на Мори.
— Всъщност не съм от вестник — коригира я той. — Фактически се казва Трансвидео прес. Ние сме нова осведомителна агенция; снабдяваме четири хиляди и седемстотин вестника с новини и статиен материал. Всеки от тях — добави той самодоволно — фигурира в списъка за задължителната консумация от Първи до Шести клас включително. Имаме неделно приложение с материал за самопомощ при консумативни проблеми и бихме искали… хм, да похвалим тия, които заслужават похвала. Вие имате завидни постижения, мистър Фрай. Желаем да разкажем на читателите си за тях.
— Хм — измънка Мори. — Да отидем в гостната.
— О, не! — заяви Чери твърдо. — Аз държа да чуя това. Той е толкова скромен, мистър Порфирио, че никога няма да разберете какъв човек е всъщност само като го слушате да говори. О, боже мой, макар че съм му съпруга, мога да се закълна, че аз не зная как постига такава консумация. Той просто…
— Да се почерпим, мистър Порфирио — предложи Мори в разрез с етикета. — Обикновено уиски? Скоч? Бърбън? Джин с тоник? Бренди „Александър“? Сух манха… изобщо какво ще пожелаете? — Усети, че бръщолеви като глупак.
— Каквото и да е — отговори журналистът. — Нека бъде обикновено уиски. Слушайте, мистър Фрай, забелязвам, че сте обзавели местенцето си тук много очарователно, а жена ви казва, че извънградското ви жилище е също прекрасно. Щом влязох и си рекох: „Хубава къща. Почти няма излишна мебел. Трябва да са Шести или Седми клас“. А мисис Фрай казва, че другата ви къща е още по-гола.
— Така ли казва? — подхвърли Мори рязко. — Хм, позволете ми да ви осведомя, мистър Порфирио, че всяка вещ от полагаемата ми се мебелировка е зарегистрирана! Не разбирам накъде биете, но…
— О, разбира се, нямах предвид нещо в такъв смисъл! Просто искам да получа от вас някакви сведения, които да мога да предам на нашите читатели. Разбирате ли, да им помогна да следват примера ви. Как постигате това?
Мори преглътна.
— Ние… ъ-ъ… е, просто се стараем да не изоставаме. Усилен труд и това си е.
Порфирио кимна с възхищение.
— Усилен труд — повтори той и извади от джоба си сгънат на три лист, за да си вземе бележки. — Искате да кажете — продължи той, — че всеки може да бъде като вас, като чисто и просто се отдаде всецяло на това… например като си определи постоянна програма и се придържа много строго към нея.
— О, да — каза Мори.
— С други думи, важното е да спазвате това, което трябва да вършите всеки ден?
— Точно така. Аз водя бюджета в къщата си — по-опитен съм от жена си, нали разбирате, — но не виждам причина защо и жена да не може да се занимава с тази работа.
— Строг бюджет — отбеляза Порфирио одобрително. — Такъв е и нашият подход.
Интервюто не беше толкова страшно, колкото изглеждаше, дори когато Порфирио тактично обърна внимание на тънката талия на Чери („На толкова много домакини, мистър Фрай, им е трудно да се пазят да не бъдат… хм, малко пълнички“), и Мори трябваше да измисля безкрайни часове, прекарвани на уредите за физически упражнения, докато Чери гледаше малко смутено, ала не го прекъсна.
От интервюто обаче Мори научи втората половина от урока на спекуланта. След като Порфирио си отиде, той се възползва от случая да поговори малко по-смело с Чери.
— Тази работа с упражненията, мила. Ние трябва сериозно да се заловим с нея. Не зная дали си забелязала, но ти започваш да понапълняваш, а не желаем това, нали?
При следващите неприятни и излишни упражнения с механичните коне Мори имаше много време да размишлява върху поуката. Откраднатите ценности не са толкова сладки, колкото би желал, когато не смееш да ги ползваш открито.