Тогава Мори направи своята демонстрация. Роботите произвеждаха шапки от всички видове. В края на деня той регулира веригите и роботите взеха да пробват шапките, да се карат за тях, като всеки излизаше тържествено с огромна и разнообразна колекция. Металните им лица бяха неспособни да изразяват гордост или удоволствие, но и едното, и другото личеше от начина, по който носеха шапките си, от страстното им собственическо чувство… и от бързата им, по-старателна, по-усилена, по-всеотдайна работа за произвеждане на още по-голямо количество шапки… които също им бе разрешено да притежават.
— Виждате ли? — възкликна възторжено един инженер. — Те могат да бъдат нагодени да искат шапки, да ги носят ревностно, да носят шапките, докато станат на парцали. И не само заради самото носене — шапките са подтик за тях!
— Но как можем да продължаваме да произвеждаме само шапки и все повече шапки? — запита недоумяващо човекът от Продоволствената комисия. — Цивилизацията не живее само с шапки.
— Това именно му е хубавото — каза Мори скромно. — Гледайте.
Докато роботите-носачи внасяха кутии с ръкавици, той регулира веригата на задоволството. Произвеждащите шапки роботи се биеха за ръкавиците със същото механично настървение, както за шапките.
— И така би могло да стане с всичко, произвеждано от нас или от роботите — добави Мори. — Всичко от карфици до яхти. Важното е, че те получават задоволство от притежаването, а апетитът им може да се направлява според свръхпроизводството в различните индустрии и роботите ще изразяват признателността си, като работят по-усърдно. — Той се поколеба. — Точно това направих аз за моите слуги-роботи. Нещо като обратна връзка, разбирате ли. Задоволството води до повече работа, и то по-добра работа, — а това значи повече стоки, които можем да ги накараме да желаят, което пък значи подтик за работа и тъй нататък, кръгообразно.
— Затворен кръг — прошепна благоговейно човекът от Продоволствената комисия. — Този път истински затворен кръг!
И така неизбежният закон за предлагането и търсенето бе безвъзвратно отменен. Човечеството не беше вече затруднявано от недостатъчно предлагане или давено от свръхпроизводство. Всичко, от което се нуждаеше човечеството, го имаше. Това, което прогресът не изискваше, минаваше в ненаситния — и регулируем търбух на роботите. Нищо не се пропиляваше.
Защото всеки тръбопровод има два края.
Мори бе обсипан с благодарности, похвали, награди, устроиха тържествено шествие в негова чест през улиците на града и го настаниха на самолет за дома му. В това време Продоволствената комисия се бе самоликвидирала.
Чери го посрещна на аерогарата. Бъбриха си развълнувано през целия път до дома си.
Във всекидневната си довършиха целувката, с която се бяха посрещнали. Накрая Чери прихна да се смее.
Мори рече:
— Не ти ли казах, че напущам „Брадмур“? Отсега нататък ще работя за Комисията като цивилен консултант. Освен това — добави той тържествено — вече съм Осми клас!
— О, боже мой! — ахна Чери с такова благоговение, че на Мори му стана неловко.
— Разбира се — заяви той откровено, — ако е вярно всичко, което говореха във Вашингтон, много скоро класовете почти ще загубят значението си. Все пак това е голяма чест.
— Не ще и дума — каза Чери убедено. — Знаеш ли, татко е само Осми клас, а е съдия не знам от колко години.
Мори сви устни.
— Всички не могат да бъдат щастливци — каза той великодушно. — Естествено, класовете все още ще имат известно значение — например Първи клас ще трябва да консумира толкова и толкова за една година, Втори клас — малко по-малко и тъй нататък. Но всеки човек от всеки клас ще си има помощник-робот, разбираш ли, който ще извършва фактическото консумиране. В бъдеще специални двойници-роботи ще…
Чери го спря.
— Зная, мили. Всяко семейство получава робот-двойник на всеки член на семейството.
— Аха — каза Мори малко ядосан. — Как узна?
— Нашите двойници пристигнаха вчера — обясни тя. — Човекът от Комисията каза, че ние сме първите в района — понеже било твоя идея, разбира се. Дори не са задействувани още. Държа ги в Зелената стая. Искаш ли да ги видиш?
— Непременно — рече Мори възторжено. Хукна пред Чери да види резултатите от собствената си идея. Те бяха там, стояха неподвижни като статуи до стената и чакаха да им се пусне електрически ток, за да започнат изпълнението на безбройните си задачи.