— Твоят е много хубав — заяви Мори галантно. — Но… слушай, нужно ли е тази пущина да прилича на мен? — Огледа неодобрително хромираното лице на човека-робот.
— Само приблизително, каза човекът. — Чери беше точно зад него. — Забелязваш ли нещо друго?
Мори се наведе повече и се взря по-отблизо в чертите на робота-двойник.
— Хм, не — отговори той. — Гледа някак накриво, което не ми харесва, но… Аха, това ли имаш предвид! — Наведе се да разгледа един по-малък робот, полускрит между други. Той беше по-малко от два фута на ръст, с голяма глава, дебели крайници, издут корем. Фактически, помисли си Мори смаян, прилича почти на…
— Боже мой! — Мори се обърна кръгом и се вторачи облещено в жена си. — Да не би да искаш да кажеш…
— Именно това искам да кажа — отвърна Чери, изчервявайки се леко.
Мори протегна ръце да я сграбчи в прегръдките си.
— Мила! — извика той. — Защо не ми каза?