Мори го прекъсна рязко.
— Благодаря ти, Хауланд. Трябва да се прибирам вкъщи. Жената ме чака. Предложението ти е много любезно. Лека нощ. Ще се видим пак.
Излезе, на прага се обърна да се поклони учтиво, а когато се завъртя обратно, блъсна лицето си в страничната дъска на вратата. Кожата му изтръпна приятно и чак когато видя Хенри, който му бъбреше съчувствено, усети, че отстрани по лицето му се стича тънка струйка кръв.
— Обикновена плътска рана — произнесе той с достойнство. — Няма нищо, което да ти причини ни най-малко бешпо… безпокойство, Хенри. А сега те моля да махнеш безобразната си физиономия. Искам да размисля.
И през целия път до дома си спа в колата.
Беше по-лошо от махмурлук. По-правилно би било да се нарече „маймунджилък“. Изпил си няколко чаши; започнал си да изтрезняваш, след като си поспал малко. После искат от теб да се събудиш и да функционираш. Последвалото състояние притежава най-лошите черти на махмурлука и на опиването; главата ти бучи, а в устата усещаш вкус като пода на меча дупка, но ни най-малко не си изтрезнял.
Има само един лек. Мори каза хрипливо:
— Хайде да обърнем по един коктейл, мила.
Чери се зарадва, че ще пие коктейл с него преди вечеря. Чери, мислеше си Мори с нежност, е чудесна, чудесна, чудесна…
Усети, че кимна в такт с мислите си, и се стресна от това движение.
Чери притича до него и докосна слепоочията му.
— Боли ли те, мили? — попита тя загрижено. — Имам предвид страната, която си блъснал във вратата.
Мори я изгледа втренчено, ала изражението й беше прямо и любящо. Той каза храбро:
— Само мъничко. Всъщност нищо ми няма.
Икономът донесе коктейлите и се оттегли. Чери вдигна чашата си. Мори също вдигна своята, помириса напитката и едва не я изпусна. Стегна здраво разбърканите си вътрешности и се насили да я преглътне.
Учуди се, но беше доволен; питието се задържа. След миг странното явление на затопляне започна да се повтаря. Изгълта останалата напитка и протегна чашата си да бъде напълнена отново. Дори се опита да се усмихне. Колкото и да е странно, лицето му не промени изражението си.
Още една чаша и Мори се почувствува щастлив и отморен, но съвсем не и пиян. Влязоха да вечерят в отлично настроение. Бъбриха весело помежду си, а също и с Хенри, и Мори намери време дори да изпита сантиментално съжаление към клетия Хауланд, който не можеше да оправи брака си, когато бракът явно беше такава лесна връзка, толкова благотворна и за двете страни, толкова топла и успокояваща…
Изведнъж се сепна и попита:
— Какво?
Чери повтори:
— Това беше най-хитрото предложение, което съм чувала досега. Такъв смешен човечец, мили. Страшно нервен, ако ме разбираш. Непрекъснато гледаше вратата, като че очакваше някого, но, разбира се, това беше глупаво. Никой от приятелите му не би дошъл в нашата къща да го види.
Мори каза напрегнато:
— Чери, моля те! Какво говореше за продоволствените купони?
— Но нали ти казах, мили! Беше точно след като излезе сутринта. Този смешен човечец дойде до вратата; икономът доложи, че не искал да каже името си. Все пак поговорих с него. Помислих, че е някакъв съсед, а, разбира се, никога не бих се държала грубо със съсед, отбил се у нас, дори и кварталът да е…
— Продоволствените купони! — молеше Мори. — Не чух ли от теб, че пласирал фалшиви продоволствени купони?
Чери отвърна неуверено:
— Е, предполагам, че донякъде бяха фалшиви. Както ми обясни, не били редовни и официални. Но предлагаше четири срещу един, мили — четири от купоните си срещу един от нашите. Та просто извадих домакинската ни книжка, отлепих с пара купони за две седмици и…
— Колко? — изрева Мори.
Чери замига.
— Нормата за около… около две седмици — каза тя плахо. — Лошо ли съм постъпила, мили?
Мори затвори очи, замаян.
— Купони за две седмици — повтори той. — Четири срещу един… не си получила дори колкото се полага.
— Отде да зная? — проплака Чери. — Никога не ми се е случвало такова нещо, когато си бях вкъщи! Продоволствените размирици, бордеите и всички тия ужасни работи и мръсни, отвратителни човечета никога не са стигали до вратата ни!
Мори я гледаше тъпо. Тя пак плачеше, но това не проникваше през закалената броня, която внезапно бе обвила сърцето му.
Хенри издаде нерешителен звук, който у човек би бил подготвително прокашляне, но Мори го смрази с поглед, хвърлен с бялото на очите.
Мори произнесе с унил, монотонен глас, който едва ли можеше да заглуши риданията на Чери:
— Позволи ми да ти обясня точно какво си направила. Да предположим в най-добрия случай, че купоните, които си взела, са поне обикновен фалшификат и не са толкова лоши, че да ги изхвърлим, преди да ни хванат, че ги притежаваме. В такъв случай ще разполагаме с двумесечен запас от фалшиви купони. В случай че не ти е известно, знай, че тези продоволствени книжки не са чисто и просто за украшение. Те трябва да се представят всеки месец, за да докажем, че сме използвали консумативната си норма за месеца.