Выбрать главу

Селене също не спеше. Беше се свила на кълбо в тясното си легло, без да помръдва, ревниво скътала вълненията и мислите си, сякаш се боеше Гунар да не й ги открадне, без да им дава външен израз, за да не му позволи дори инуитивно да ги отгатне.

Двамата бяха толкова вглъбени в себе си, че изобщо не обърнаха внимание на атмосферните промени. Не забелязваха как времето се разваля и надвисва страшна буря. Докато в един момент се разрази вятър, изключително силен, и караваната започна заплашително да се клати. И когато едрите капки забарабаниха по покрива й, а шумът от дъжда, който се изливаше като из ведро, се усили неимоверно, стана оглушителен и водата се превърна в ледени парчета, Анаид се разбуди окончателно. Нещо й подсказваше, че бурята не предвещава нищо хубаво.

Гунар имаше същото лошо предчувствие.

— Това е Баалат.

Само Селене, дали защото все правеше напук, или понеже наистина го мислеше, както винаги беше на друго мнение:

— Ами, просто една обикновена буря.

Всъщност нямаше нищо обикновено. Дали за да покаже цялата си мощ, а може би сърдита от обидното определение на Селене, бурята се разрази със страшна сила, излезе ураганен вятър, който връхлетя върху левия фланг на караваната, точно където бе прозорчето на миниатюрната кухня и пръсна стъклото на парчета. Заваля градушка и през отвора на счупения прозорец полетяха към пода ледени късове с големината на птичи яйца.

— Дръпни се! — извика предупредително Гунар на Селене, която инстинктивно понечи да тръгне да оправя белята.

Принуди я да се наведе, а същевременно хвана масата, закрепена за пода на караваната, и силно я задърпа. Докато я теглеше, мускулите на ръцете и шията му се изопнаха, а вените се издуха, готови да се спукат. Накрая успя да я изскубне и я постави така, че прегради счупения прозорец, за да спира ледените зърна, които падаха като снаряди във вътрешността.

— Бързо, помогни ми да го запушим.

Анаид мигом скочи и както си беше боса и по нощница, се хвърли да помага на Гунар.

— Внимавай, има парчета от счупеното стъкло!

Подът бе покрит с парчета стъкло и с режещи бучки лед, но Анаид изобщо не им обърна внимание. Тя усети хапещия студ по босите си стъпала, но нямаше време нито да се обува, нито да се облича.

След няколко минути Селене вече събираше с лопата ледените зърна, покрили пода, а Гунар затуляше прозореца, заковавайки масата като преграда. Анаид му помагаше, като придържаше краката на масата, които бе опряла на раменете си. След като заби и последния пирон, приключил работата, Гунар си изтри потта от челото, а вятърът постепенно отслабна и престана да блъска по покрива. Заваля дъжд, тих и кротък.

Не че Анаид би предпочела вятърът и градушката да довършат караваната, но се почувства разочарована, че след всичките неистови усилия, които бяха положили, трябваше да гледа този смешен дъждец.

Беше само мисъл, която й мина през главата, докато Селене го изказа с думи, сеейки отново раздор:

— Гениално! Обръщаш масата, правиш на дупки целия под, изпотрошаваш всичко… за какво? Погледни само, та то едва капе!

Гунар обаче не й обърна никакво внимание.

— Шшшт! Не забелязваш ли?

Бе достатъчно. Анаид го усети. От известно време усещаше някаква студена ръка да я опипва, все едно искаше да проникне в нея. Не бе обърнала внимание, но го чувстваше. Гунар имаше право, а Селене не искаше и да чуе.

— Разбира се, че забелязвам. Забелязвам, че вали, и нищо повече.

— Това е затишие пред буря.

— Ако не си забелязал, бурята вече отмина.

— Грешиш. Тя бе само предвестник на онова, което предстои да се случи.

Анаид се вслуша в думите на Гунар и се съсредоточи, за да ВИДИ в тъмнината. Много скоро съзря сянката, която разпалваше гнева на небесата, предизвикваше струпването на облаците, раздухваше ги и ги зареждаше с пагубно количество вода. Бяха необичайни облаци, които по повелята на страховита сила прииждаха от всички краища на земята. По силата на мощно заклинание над главите им надвисваше стихия, хилядократно по-унищожителна от бурята.

Тъкмо се канеше да се ВСЛУША в знаците, когато майка й попречи. Селене отвори вратата на караваната и театрално, като велика актриса, тържествено обяви:

— Виждате ли? Това е дъжд, просто обикновен дъжд. А той не е опасен, може само да те намокри.

И със скок излезе от тясното затворено пространство, затича се навън, измина няколко метра и вдигна ръце, като се въртеше и се смееше.