Нямаше никой, само лепкава мъгла я обгръщаше. Плахо огледа празното пространство. А Баалат? А тайнственият глас, който я бе защитил? Нищо. Бе заобиколена от пълното и абсолютно нищо.
Най-после бе свободна. Ръката й си бе възвърнала подвижността. Прекара длан по краката си и излекува мускулите, като възстанови разкъсаната тъкан. Тялото й бе пострадало много, но с помощта на магията си възвърна тонуса и здравината. Въпреки това, когато вече бе в състояние да ходи и понечи да се затича към караваната, за да си вземе скиптъра, се почувства така отпаднала и изтощена, че въздухът не й достигаше, взе да залита и едва направила няколко крачки, й се зави свят. Прилоша й само за миг, но той се оказа достатъчен, за да й спаси живота, понеже точно в този момент караваната хвръкна във въздуха. Беше паднала мълния и резервоарът с бензин експлодира като бомба. Голямото превозно средство избухна в пламъци, които стигаха толкова нависоко, че опърлиха короните на малкото борови дървета, оцелели от мощния напор на бурята.
Анаид широко отвори очи, уплашена от силния взрив и закри главата си с ръце, за да се предпази от отломките и пепелта, които се сипеха отгоре й като дъжд. Тогава съзря скиптъра на властта. Летеше във въздуха, обвит в огнено сияние, като жар-птица, а после, описвайки траектория под формата на идеално очертана дъга, се приземи послушно в краката й.
— Не го вземай, Анаид, не го пипай! — крещеше Селене в далечината и тичаше към нея.
Анаид стоеше слисана. Наоколо ставаха странни неща и имаше нужда от съвет. Потърка изумрудения си пръстен и тутакси се яви Юсуф с изваден меч.
— О, господарке! По мое мнение скиптърът е ваш и ваша е властта.
— Трябва ли да го използвам?
— Сам дойде в краката ви. Ще свикам моите воини, за да ви пазя.
Така и направи. Мълчалива и невидима войска от изкусни във военното дело бойци заобиколи Анаид, но дори и защитена от алморавидската войска, тя не се осмеляваше да вземе скиптъра. Беше нажежен, изгарящ и било то от предпазливост, било то от страх, отдръпна ръка, без да го докосне.
— Това е капан, не се подлъгвай! — извика майка й. — Още не си готова да го притежаваш и Баалат може да ти го отнеме.
Селене, запъхтяна, се приближаваше към Анаид, с неописуем ужас на лицето. След нея дотича и Гунар. Двамата си отдъхнаха облекчено, когато се увериха, че е жива и здрава, и сякаш наистина можеха да си общуват без думи, минаха през редиците с безмълвни алморавидски войници и се хванаха за ръце, направиха обръч около нея. Анаид остана в средата на този магически кръг, с който родителите й я бранеха. Майка Омар и баща Одиш, обединили сили и магически способности, за да защитят чедото си. Зад тях, във втори външен обръч, воините на Юсуф усмиряваха неспокойните си коне. Беше добре защитена. Чувстваше се сигурна.
— Несъмнено скиптърът е твой — тихо рече Гунар.
— Вземи го, Анаид — подкани я студеният глас, който я беше защитил от Баалат.
— Не го пипай, Анаид. Недей! — настояваше Селене.
Отвъд двата обръча, с които родителите й и фантасмагоричните воини я защитаваха, Анаид долавяше присъствието на вилнеещата Баалат. Беше побесняла. Искаше да се домогне до скиптъра. Следователно, ако Анаид успееше да я изпревари и да го вземе преди нея, щеше да победи. Кого да послуша?
Тайнственият студен глас, който й бе помогнал да изхвърли Баалат от тялото си, надделя и тя се реши.
— Анаид, за да победиш Баалат, вземи скиптъра, преди да го е сторила тя.
И Анаид, поощрявана от гласа, протегна ръка и грабна златния скиптър, изкован от майката О.
Дръзкото й притежание не я опари, не предизвика в нея болка. В момента, в който го хвана, от вълшебния материал, от който бе изработен златният скиптър, бликна поток от светлинна енергия и топлина се разля по вените й, зареждайки всяка частица, всяка клетка от тялото й.
Скиптърът беше изумително красив, пулсиращ, животрептящ в ръцете й. Дланта й вече не пареше, но почувства странно гъделичкане, което се разпростираше по тялото й и бе особено силно там, където кожата й се допираше в него.
Тялото й ставаше все по-леко и по-леко и Анаид се издигна във въздуха като перце, носено от вятъра. Докато в един момент, изумена, видя самата себе си от високо. Нищо не разбираше. Нима лети? Или левитира? Какво всъщност става?
В действителност сянката на Анаид се бе откъснала от тялото й и се носеше в неизвестна посока, следваше волята на скиптъра. Скиптърът на властта бе подчинил душата на Анаид и я тласкаше в някакво спектрално измерение.
Тя се наблюдаваше с любопитство. Тази стройна девойка, по-висока и по-слаба от Селене, със сини, чисти и пронизващи като айсберг очи и бяла, почти прозрачна кожа — това тя ли е? Смътно напомняше на Ледената кралица, Криселда, нейната баба. Така ли изглеждаше отстрани? Така ли я виждаха другите? И колкото повече се гледаше, толкова повече се изумяваше и толкова по-пленителен й се струваше собственият й образ, заради уязвимата мощ, която излъчваше.