— Обезоръжи волята им и замрази желанията им.
— Това ти вече го направи, кралице на ледовете — възрази дръзката Одиш.
Кристине й отправи убийствен поглед.
— Подчинявай се на заповедите ми и на тези на избраницата.
Клое прокара длан пред лицата на тримата пленници, които проследиха движението й с очи кротко и послушно. Нахалното им поклащане вбеси Кристине, която за миг изпусна от погледа си Анаид и едва после отново й обърна внимание.
Анаид се беше свила на пода, изпаднала в ужасен пристъп. Не спираше да плаче и да хълца.
— Анаид, проумей го най-сетне, ти вече не си Омар. Не и след като вкуси от кръвта и от властта. Повече никога няма да те приемат отново като една от тях.
Анаид пак избухна в ридания.
— Да, но Рок, той не е Омар.
— На какво се надяваше? Какво очакваше? Да ти бъде верен? Мъжете са неверни, измамни същества. Именно затова ние, Одиш, си служим с тях и ги използваме за нашите цели. Ако оставяхме съдбините си в ръцете на мъжете, щяхме да бъдем изгубени.
— А Клодия…
— Клодия се подчинява на своя клан, на делфинките, освен това е и суетна, и егоистка. При нея приятелството е на заден план.
— Дасил ме обичаше.
— Дасил иска да си върне майката и ще направи всичко, което племето й нареди, включително и това да те убие. Нима не разбираш? Всеки следва личните си интереси, а ти не си от първостепенно значение за никого.
Анаид усети да се задушава.
— Но не и за Селене, тя ми е майка…
Кристине се разсмя, искрено развеселена.
— Селене? Точно Селене узурпира твоята роля. Не й пука дали ще се върнеш, а и не е в неин интерес. Тя се стреми към слава и власт, и то само и единствено за себе си. Иска да я приветстват и прославят като велика матриарша и да я провъзгласят за избраницата от пророчеството.
Анаид впи нокти в лицето си, в отчаян опит да задуши ужасната болка, която думите на Кристине й причиниха.
— А Гунар?
Кристине се натъжи:
— Той ми е син, но…
— Какво но?
— Заговорничеше срещу теб.
Анаид не издържаше повече.
— Срещу мен?
— Съюзи се със Селене, за да ти бъде отнет скиптърът. Току-що се срещна и разговаря с нея и двамата замислят предателски план.
Анаид избухна. Това вече бе прекалено.
— Не ти вярвам!
Кристине въздъхна примирено, плъзна белите си пръсти по колона от лед, която поддържаше тавана на двореца, и по снежната й повърхност се появи картината на онова, което се бе случило преди час. На нея Селене и Гунар, седнали в пещерата, с кана пулке до тях, тихо разговаряха. Анаид затаи дъх.
— Какво предлагаш?
— Предлагам ти да се спогодим.
Селене затаи дъх.
— Как по-точно?
— Ще ти помогна да елиминираме Кристине преди церемонията. После ще спасим скиптъра и двамата с общи усилия ще се погрижим за Анаид.
— Ще се справиш ли с Кристине?
— Знаеш, че ако поискам, мога да възвърна свръхестествените си способности.
— Но тя ти е майка. Ще го направиш ли?
— При едно условие.
Селене видя искрица надежда.
— Какво?
— Анаид. Цената ми е Анаид.
Селене потрепери.
— Какво ще правиш с нея?
Пред недоумяващия поглед на Анаид Бялата дама щракна с пръсти и картината се смени. Този път събитието се развиваше сега, в настоящия момент. Гунар беше напълнил една кана и тъкмо изсипваше в чаша някакво прахче. Докато Анаид наблюдаваше как Гунар се готви да приложи бойните си похвати на берсекер, Кристине съвсем кротко рече:
— Точно сега баща ти се готви да ни затрие от света.
Анаид инстинктивно се хвана за гърлото. Чувстваше, че се задушава. Страхуваше се от собствените си родители. Не можеше да има вяра на никого, на никое живо същество. А на Кристине?
— Какво се кани да ми направи?
Кристине бавно се запъти към вратата.
— Да го попитаме лично. — И рязко отвори вратата.
Гунар, точно в този миг пред прага, с подноса в ръка, се стресна. Разбра, че е разкрит и майка му е предвидила намеренията му, затова остави подноса на масата.
— Значи си знаела, че ще дойда.
Кристине го гледаше втренчено.
— Майката винаги знае. — И добави, за да разсее съмненията на Гунар: — Особено когато синът вдига достатъчно шум. — Посочи подкованите му ботуши.
Гунар се успокои. Беше нормално да го чуе.
— Да се чукнем за короноването на избраницата — вдигна тост той, като не откъсваше очи от Анаид. — Много си красива. Наистина много.