Анаид и думичка не можеше да обели. Беше неспособна да се преструва и да се прави на каквото и да било. Беше като упоена и безчувствена за болката. Цялото й същество бе обсебено от усещането за нещастие и само присъстваше, изпаднала в зловещо вцепенение, чужда на всичко около нея, което щеше да доведе до страшната развръзка — да бъде убита от ръката на собствения си баща.
— Какво ти е? Какво ти става?
Кристине се усмихна на Гунар.
— Тя е сантиментална душа, би трябвало да владее чувствата си, като теб и мен.
И неочаквано за Гунар Кристине посочи към съседното помещение.
— Току-що обезвредихме Дасил, Клодия и Рок. Възнамеряваха да извършат покушение срещу нея.
Постигна искания ефект. Гунар пребледня и погледна натам, накъдето сочеше дамата, забравил за подноса с трите чаши, които сам беше донесъл. После прегърна Анаид, която стоеше отнесена, като в някакъв транс. Беше в състояние на шок.
— Нужно ли беше да ги убивате? — извика Гунар, силно разстроен.
— Или тях, или Анаид.
Кристине с бързо и незабелязано движение размени местата на чашите.
— Но, но… та те бяха просто деца! — противеше се той.
— Деца, но опасни. Бяха въоръжени и бяха получили нареждане от Селене да убият Анаид.
Анаид дори не реагира, но Гунар бе извън себе си от гняв.
— Не е вярно! Чиста лъжа!
Кристине звънко се изсмя.
— Гледай ти! Да не би да я защитаваш? Не е за вярване, след като толкова пъти те лъга и те отблъсква.
— Няма да споря с теб.
— Тогава да вдигнем наздравица. Нали затова дойде?
В пълно недоумение Анаид видя как Гунар налива чашите с трепереща ръка, а после ги разпредели. Кристине пое своята, без да даде никакъв признак на притеснение, но тя отказа. Не беше за вярване! Собственият й баща искаше да я отрови. Гунар настоя:
— Пийни си. Ще ти дойде добре.
— Благодаря, не искам — отговори Анаид ужасена.
В замяна на това Кристине вдигна чашата си и бодро предложи тост.
— Наздраве! За тържеството на скиптъра и успеха на избраницата!
Гунар с болезнена гримаса, хванал своята чаша за столчето, се чукна с майка си.
— За избраницата! — повтори.
Анаид не сваляше очи от тях. Знаеше какво ще се случи.
И то стана.
Скоро след като двамата пресушиха чашите си, Гунар се почувства зле. Хвана се за гърлото, лицето му посиня и започна да трепери силно. Коленете му се огънаха и той бавно се свлече на пода, осъзнал, че става нещо непредвидено.
— Какво стори с мен, майко? — прошепна той.
Кристине прегърна Анаид и закри очите й с ръка.
— Насочвам ударите на съдбата в друга посока. И спасявам внучката си.
И с безкрайна нежност обгърна Анаид с изящните си ръце и я отведе бавно към вратата.
Студеният нощен въздух щипеше лицето на Анаид, но тя не го усещаше. Давеше се във водовъртеж от болка. Светът около нея беше престанал да я интересува и когато чу страшния рев на Попокатепетл, нетърпелив да погълне поредната си жертва, я връхлетя желание да се хвърли в клокочещия му кратер, бълващ серни изпарения и огнена пепел, и така да сложи край на страданията си.
— Смъртта не е решение.
Анаид я погледна изненадана.
— Имаш мен, аз не съм те изоставила. С теб съм и се грижа за теб.
Ласкавият глас на Кристине й подейства като балсам. Дамата я загърна във великолепна наметка от сибирски самур[38].
— Трябва да се съвземеш, скъпа, трябва да бъдеш силна.
Анаид се сгуши в пухкавата кожа и се отпусна сладко унесена от галещия глас на Кристине:
— Скоро ще държиш скиптъра в ръцете си. Мисли за него.
И с нежна грижовност я поведе по стръмния път към „Тецакуалко" на Попокатепетл, мястото, където щеше да се проведе церемонията за освещаването на скиптъра.
Зад тях жените Одиш, дошли от всички краища на планетата, я следваха на разумно разстояние, облечени с церемониалните си одежди. Някъде на опашката, в края на процесията, вървяха две момичета с отнесен поглед и машинални движения, с вид на хора, загубили всяка воля и желание.
Бяха ги облекли в зелено за случая, а на главите им бяха турили по една висока бяла митра. Без да знаят, те вървяха към своята гибел, определени да бъдат принесени в жертва. Две девойки Омар, паднали им като по поръчка от небето — Клодия и Дасил.
Когато Селене, с буйната си огненочервена коса, стигна до „Тецакуалко де Тламакас" в уречения с Гунар час, вълшебният дворец на Ледената кралица и нейните Одишки вече бяха изчезнали. На тяхно място бяха останали само руините на древния храм и безжизнените тела на Гунар и Рок, проснати на студените плочи.
38
Martes Cibelina — самур, или сибирски самур, — малък бозайник, близък родственик на белката и златката. Широко разпространен в тайгата, в горските райони на Монголия, Китай и Корея, в руската тайга на Северен Урал, в Сибир и в Далечния изток. — Б. пр.