Граченето на орела извести, че слънцето ей сега ще се покаже. Анаид напрегна мускули и разпери ръце, готова да го посрещне. Но в мига, в който насочи скиптъра към изток, един глас я спря.
— Обичам те, Анаид — високо и ясно извика Селене, майка й, и гласът й отекна като ехо, връщано от колоните на „Тецакуалко".
Анаид почувства дълбоко в нея да се събужда човещината и да залива цялото й същество.
— Анаид, обичам те! — извика баща й Гунар и празните й гърди се изпълниха с чист въздух, причинявайки й болката на новороденото, поело първата си глътка въздух.
— Обичам те, Анаид! — чу се и гласът на Рок и тя усети силен натиск върху сърцето си, който го накара да затупти, както електрошок възстановява сърдечния ритъм.
Анаид потрепери цялата, от глава до пети, и почувства как решителността й се изпарява.
Кристине все така стоеше безизразна и непоклатима, докато Одишките скочиха от местата си, готови да се нахвърлят върху смутителите на церемонията им. В мига, в който се изправиха, някои от тях попаднаха в плен на магически мрежи, които им хвърлиха жените Омар, скрити сред леда, увиснали в празното пространство над пропастта. Гръмнаха викове и оглушиха свещеното място.
В този миг първият слънчев лъч в деня на равноденствието огря скиптъра и Анаид почувства топлината на царственото небесно светило да се разлива във вените й и щедро да я дарява с безкрайна мощ.
Гласът на Клодия я трогна по-силно от властта на скиптъра.
— Обичам те, Анаид! — извика Клодия, пробудена от летаргията си с помощта на жените Омар.
— Обичам те, Анаид! — присъедини се и Дасил, като се затича към нея, измъквайки се от Одишките, които се опитваха да я спрат.
Богопомазана и предопределена за скиптъра, Анаид стоеше неподвижна, само вдишваше дълбоко чистия въздух и се наслаждаваше на човешката си природа. Беше разкъсана, пръсната на парчета, но усещаше всяка своя клетка. Беше жива, неописуемо, неудържимо жива и за първи път разбра какво означава да притежава скиптъра, а не той нея.
Това беше. Да се чувства обичана.
Това беше тънката разделителна линия.
Селене си проправи път сред шумното множество, стигна до Анаид и със сълзи на очи я замоли:
— Унищожи Бялата дама. Направи го сега.
Анаид осъзна, че това е мисията, предопределена й от пророчеството.
Вдигна скиптъра над изящната и красива глава на Кристине, а тя нищо не направи, за да се защити, не се помръдна от почетното място, което заемаше до нея. Продължи спокойно да я гледа в очите, без да моли за съчувствие, с единственото желание да запечата спомена.
Анаид направи опит да стовари силата на скиптъра върху Бялата дама, но когато започна да накланя надолу ръка, нещо я възпря. Водеше жестока вътрешна борба.
— Направи го, Анаид.
— Унищожи я, Анаид.
— Тя е въплъщение на злото, Анаид.
Анаид, хипнотизирана от очите на жертвата си, може би под въздействието на последната й черна магия, остави скиптъра с трепереща ръка на олтара.
— Не мога да го направя.
— Защо не можеш да ме унищожиш? — попита Кристине.
Анаид окончателно се предаде:
— Обичам те.
— Не се предавай, Анаид. Не се предавай — побърза да се намеси Селене.
В порив на отчаяние се впусна към скиптъра, за да го грабне и сама да го стовари върху великата Одиш, но една ръка, по-силна от нейната, й попречи да го извърши. Беше Гунар.
— Не го прави, много е опасно.
Междувременно Кристине, сляпа и глуха за всичко, освен за внучката си, нежно прегръщаше Анаид и бършеше сълзите й.
Селене изпищя и поиска да ги раздели, но Гунар отново я спря с твърда ръка.
— Няма да й стори нищо лошо. Не и на нея.
Анаид се обърна към майка си.
— Съжалявам, Селене — измънка, — наистина съжалявам. Изгубихме войната. Вие, Омар, загубихте, и то по моя вина. Не съм способна да я убия.
Кристине се усмихна на Анаид и мило и изискано й подаде скиптъра.
— Грешиш, съкровище. Любовта е дар Божи. Праща го провидението. Скиптърът е твой.
Бялата дама се изправи, горда и внушителна, и извика. Гласът й прогърмя и силно отекна в подножието на Попокатепетл. Беше толкова мощен, че спря полета на орлите и отби въздушните течения. Гласът й, едновременно нежен и могъщ, изпълни с изумление жените Омар, войнствени и разгневени, за първи път обсадили противничките си Одиш. Докато тя говореше, всички живи същества внимателно я слушаха.
— Чуйте ме добре. Пророчеството току-що се изпълни.