— Нашата любов е прокълната. Нямаме късмет — съпротивляваше се, тръпнеща в прегръдките на Гунар, макар и да копнееше любовта им да трае вечно.
— Може би вече не е — с плаха надежда рече Гунар.
— Бриджет произнесе проклятието на хълма Домен. Забрави ли?
— Понякога проклятията могат да бъдат развалени с екзорсизъм[41].
Селене рязко го отблъсна.
— Нямам време или, по-точно казано, не мога да ти отделя време, понеже то не ми принадлежи.
Гунар стана сериозен.
— Какво искаш да кажеш?
— Дала съм дума да отдам живота си.
— На Макс ли?
— Не бъди ревнив. По-сериозно е, отколкото си мислиш.
— Да не си решила да жертваш живота си по някаква причина?
Селене сведе поглед. Гунар я хвана за раменете и я разтърси.
— Няма да го позволя, за нищо на света.
Селене се освободи от ръцете му.
— Заради Анаид е.
Внезапно Селене си даде сметка, че дъщеря й я няма, и отчаяно я затърси. Докато накрая я откри. Фигурката й бе заприличала на точица в далечината, само на няколко метра от димящия кратер.
— Анаид! — извика, отгатнала намеренията й, сочейки към върха.
И без дума да каже на Гунар, произнесе заклинание за илюзия и полетя, устремена към нея, с решимостта на човек, съзнаващ, че трябва да впрегне всичките си сили, за да спаси живот, живота на най-скъпото си и обичано същество.
Анаид обаче вече бе стигнала върха и се усмихваше на млечната си сестра, която беше с вярното си куче хъски, надвесена и загледана в бездната на кратера.
— Сармик? — повика я и сърдечно я прегърна.
След прегръдката двете се спогледаха. През цялото това време бяха толкова силно свързани. Сармик посочи скиптъра.
— Красив е.
Анаид й го подаде. Знаеше, че Сармик ще го използва справедливо и мъдро, ще бъде най-добрият вожд — матриарша на всички Омар и най-чудесната владетелка на жезъла. Тя, в чиито вени тече нейната кръв, която е нейното второ „аз", тя ще бъде истинската кралица на магьосниците.
— Твой е. Давам ти го от името на всички Омар. Използвай го предпазливо и благоразумно.
Развълнувана, Сармик погледна скъпоценния скиптър без капчица ламтеж. Ръката й беше чиста и свободна от стремленията, които разяждаха Анаид. Нейното великодушие и нейната всеотдайност бяха такива, че никога нямаше да се подаде на изкушението и никога нямаше да я ръководят властолюбието и амбицията.
Попокатепетл отново изрева оглушително и стените на конуса му потрепериха. Обгърна ги гъст облак от пара и дим.
Вулканът я призоваваше и Анаид, нерешителна, притисна към гърдите си торбичката с монети.
Сармик, със скиптъра в ръка, свали от шията си хубавия наниз и го сложи на Анаид.
— Мечката майка ще те закриля.
Анаид беше много развълнувана и преди да направи съдбоносната крачка, прегърна млечната си сестра и прошепна на ухото й своето предсказание:
— Ще бъдеш нашата кралица и ще управляваш Омар мъдро и с помощта на скиптъра на майката О.
Сбогуваха се със сълзи на очите.
— Бих искала да те опозная по-добре, но ще бъда горда да изпълня мисията си — прошепна Сармик.
Анаид изпитваше същите чувства. И тя трябваше да изпълни даденото обещание и да се предаде на мъртвите.
Точно в този момент, в мига, в който събираше цялата си смелост, за да се хвърли в димящия кратер, Сармик рязко дръпна торбичката с монетите от врата й и със скиптъра в другата ръка скочи в празното пространство, последвана от вярното си хъски.
Двамата полетяха над облака от серни изпарения и изчезнаха в огнената паст на кратера.
Ужасена, Анаид понечи да се хвърли след нея, но ръката на Селене я задържа.
— Нееее!
В пещерата Мипулко змията Коатликуе запали лулата си и без да е нужно да поглежда към облака дим, който излизаше от внушителния вулкан, разбра, че е заситил глада си.
Глава трийсета
Анаид се разкашля, задушавана от пушека от колите. Не беше свикнала с трафика на задръстената от автомобили и хора улица в центъра на Манхатън.
— Сигурна ли си, че е тук? — попита тя Дасил, която отчаяно се оглеждаше на всички страни.
— Каза ми, че ще ме чака тук, на този ъгъл, срещу някаква будка с безалкохолни напитки.
Рок, здраво стиснал ръката на Анаид, посочи павилиона, но на ъгъла нямаше никой, който да прилича на майка, чакаща дъщеря си. Само някаква девойка в много къса пола, която крачеше на възвисоките си токчета, с балон в ръката, кукла под мишницата и чанта, купена от разпродажбите, преливаща от какви ли не джунджурии. Ближеше огромен облак от захарен памук и нахално се заглеждаше в лицата на минувачите с деца.