И Сармик беше оставила след себе си светла диря. Сред девойките Омар беше станало на мода да носят щамповани фланелки с образа на Сармик и кучето й, със златния скиптър и с надпис Proud of you[42]. Тя определено се гордееше, че е била млечна сестра и съучастничка в подвига на малката инуитка, която щеше да пази в света на мъртвите за вечни времена скиптъра на майката О и да управлява благоразумно и мъдро съдбините на Омар до края на света.
Сармик беше истинската героиня, кралицата на магьосниците. Анаид се беше превърнала чисто и просто в едно обикновено, нормално и… щастливо момиче.
Щастието й се състоеше в новото й семейство, в бъдещата й сестричка Роса и в ново-новеничкото й гадже. Струваше й се толкова хубав, че чак я болеше да го гледа.
Селене, с очарователния си корем на бъдеща майка, пристигна, спорейки нещо с Гунар, с чанта, пълна с бебешки дрешки.
Клодия позеленя от завист.
— Не понасям също и щастливите майки с гаджета!
— Виж я, та тя е надебеляла.
— Но е страхотно красива. От чуждото щастие ми се повдига.
Анаид се помъчи да измисли нещо за свое оправдание. Изпитваше известно неудобство от това, че е част от семейство, видимо тъй съвършено, сплотено и прекрасно.
— По цял ден спорят — добави и посочи родителите си.
Клодия изстена отчаяно.
— Още по-зле, много по-зле. Това означава, че се обичат — ревна с пълен глас. — А мен никой не ме обича.
Анаид се отказа. Нямаше смисъл. Освен това Селене, взела много присърце новите си отговорности, я викаше да й покаже удивително мъничка блузка, а зад нея вървеше Гунар, мърморейки сърдито:
— Виж, Анаид, погледни я. Не е ли истинска прелест?
— Голяма е — възрази Гунар.
— Ти да мълчиш, какво разбираш, ти, който не си имал деца от хиляда години.
— А Анаид?
— Никога не си й купувал дрешки.
Анаид се направи, че не чува разправиите им, и си представи Роса, пухкаво и дебело ревливо бебче, натъпкано в миниатюрната блуза на зелени и сини райета.
— Ще влезе ли в това? Прилича на кукленска.
Рок я изтръгна от ръцете й и си каза тежкото мнение:
— Голяма е. Много е голяма, това е за тримесечно бебе. А за Урт, за времето, когато ще се роди, не става, прекалено е тънка материята.
— Казах ти — натякна й Гунар.
Анаид и Селене се предадоха. Рок беше експерт. Ненапразно имаше седем невръстни братчета и сестричета и Елена, майка му, пак беше бременна.
Безпомощна, Селене остави чантата на земята.
— Не ставам за това.
Анаид я окуражи.
— Разбира се, че ставаш, мамо. Ще си страхотна майка.
— Пълна скръб съм.
— Няма такова нещо, ти си чудесна. Ако искаш, аз ще ти помагам.
— Още по-зле, Анаид. Нас не ни бива за това. Децата не са нашата сила.
— Но затова пък ми харесва и се надявам да се справя — защити се Анаид.
Селене й се усмихна с очарователна усмивка.
— Наистина ли?
— Ами разбира се. Струва ми се забавно да имаме бебе у дома.
Рок си позволи да се намеси:
— Кандидатирам се за помощник-съветник, ако, разбира се, ми позволиш.
— Еее, не позволявам на никого да ми отнеме поста! Аз, ще съм бащата — даде ясно да се разбере Гунар.
— А аз какво ще съм? Измамената и малко чалната лелка? — прекъсна ги Клодия, която не можеше да понесе да й отнемат главната роля за повече от половин минута.
— Ако предпочиташ, можеш да бъдеш лелята свалячка — предложи чистосърдечно Анаид.
Клодия направи обидена физиономия.
— Така значи. И се бъзикаш отгоре на всичко. Как можеш да се подиграваш на едно нещастно, изоставено момиче?
Анаид обожаваше лекотата, с която Клодия умееше да се измъква от всяка ситуация.
— Не задълго. Около теб има седем милиона души, от които, изчислено по теорията на вероятностите, трябва да има поне сто хиляди момчета, с които бихте си паснали идеално.
Клодия се озърна театрално.
— Нима? И къде са, щото не виждам наоколо нито едно. — Вдигна ръце към небето и извика, като се въртеше на всички страни: — Ехо! Къде си? Къде е момчето на мечтите ми? Чакам те. Няма нужда да ми паднат всичките сто хиляди едновременно, едно ми е напълно достатъчно.
Анаид се отдалечи на няколко крачки и незабелязано от всички зашепна нещо, мърдайки устни.
Тогава под краката на Клодия капакът на уличната канализация пропадна и тя се срути с гръм и трясък в зейналия търбух на големия град.