— Аааууу! — викаше Клодия, изчезвайки… като по някаква магия.
Гунар погледна укорително Селене, а Селене — към Анаид.
— И сега какво? Кой ще я измъкне оттам?
Анаид гузно сведе очи.
— Исках само да й помогна.
Рок остана с отворена уста.
— Ти ли го направи?
Анаид поиска да излъже, но не успя:
— Исках само да подбутна малко нещата.
Гунар се беше надвесил над огромната черна дупка, която отвеждаше до митичните помийни ями на Ню Йорк, за които се разказваха какви ли не легенди, населени с каймани, змии боа и плъхове мутанти.
— Клодия! — извика Гунар.
Дасил и майка й дотичаха, готови да помогнат. Шестимата се надвесиха над канализационната шахта и пак шестимата едновременно зяпнаха от изумление.
Клодия, като някоя актриса, горда, все едно е открила Америка, и ужасяваща като изригване на вулкан, се издигаше нагоре към повърхността на метрополията, носена на ръце от як каналджия, нюйоркчанин, който се катереше по стълбичка. Поздрави ги, махайки им с ръка, като кралица на карнавал от високото на каляска.
Стъпи пак на земята, хвана ръката на здравеняка, с луничаво лице, от ирландски произход, и го представи:
— He is Jim, mу new boyfriend.[43]
И пред изумените погледи на приятелите си го целуна. После се усмихна, гледайки с друг поглед на чуждото щастие около нея. Вече нямаше желание да плаче.
— Карпе дием! Да се насладим на мига!