Анаид се спря, пое си дълбоко въздух, брои до сто, отказа се от вълшебствата и се помъчи да мисли за нещо друго, като например сандвич с шунка и голяма чаша с натурален портокалов сок. После позвъни и поиска от рецепцията: „Малко бинт, ако обичате." Любезно пиколо й го донесе и й го подаде през открехнатата врата. Анаид превърза ръката, виновница за бедите й.
Стараеше се да побърза, но превръзката я затрудни и я забави, и когато слезе за закуска, бе закъсняла. Бяха прибрали всичко и вече не обслужваха.
Да включиш компютъра, когато едната ти ръка е бинтована, а вниманието ти е раздвоено между монитора и вратата, не беше никак лесна работа. Анаид установи това, докато отчаяно опитваше да се свърже с Рок. От глада стомахът й шумно къркореше, а и както забеляза, макар и през бинта, ръката й все така излъчваше светлина — две дребни наглед подробности, които обаче се оказаха достатъчни да привлекат вниманието, и тя си даде сметка, че всеки, минал край нея, гост или служител на хотела, се пулеше насреща й като в някакво странно животно.
Само това липсваше, като се има предвид, че компютърът беше точно в средата, сякаш на витрината на някой бутик за модни дрехи, а Анаид се бе изтъпанчила, подобно на манекен, облечен с мръсни дрипи. Приличаше на оцеляла от корабокрушение.
Някакъв шишкав турист, с червено като домат лице, с бермуди в крещящи цветове и с увисен на врата фотоапарат, се спря зад гърба й и най-нахално се зазяпа в екрана, за да види какво пишеше Анаид.
Анаид не можеше да го изгони, беше в правото си да прави каквото си пожелае, не е забранено да гледаш, макар и да е признак на лошо възпитание.
Опита с електронната поща, но в момента нямаше връзка с Рок. Естествено, по това време трябва да е на училище. Изпрати му имейл:
Рок, моля те, отговори, кажи нещо. Трябва да говоря с теб, без никой да разбере. Въпросът е на живот и смърт.
Може би е в час и правят упражнения по испански език. Не беше сигурна, сигурното бе само, че туристът внимателно прочете съобщението на Анаид и се почеса по главата. Трогна ли се, или просто не разбра нито думичка?
С треперещи пръсти Анаид чаткаше по клавиатурата, като непрекъснато извръщаше глава, за да погледне към вратата. Селене можеше да се появи всеки момент. На рецепцията й бяха предали бележка от нея, написана на ръка:
Анаид, отивам на пазар. Чакай ме. Ще се върна за вечеря.
След пожара, изпепелил караваната, беше останала без никакъв багаж и нямаше какво да облече, ако иска да си смени дрехите.
Въодушевен, туристът я потупа по рамото, за да й даде знак, че има ново съобщение. И наистина.
Новината не беше радостна. Връщаха й имейла заради неизвестен адрес. Пак ли? Не е възможно Баалат да е реагирала толкова бързо. Какъв ли е новият електронен адрес на Рок? Как да се свърже с него?
И внезапно почувства, че я облива студена пот и фланелката й залепва за тялото. Пръстите й се пързаляха по клавишите, а кръвта се отдръпна напълно от лицето и тя стана бледа като мъртвец. Току-що бе получила имейл от непознат адрес. Файлът бе озаглавен: „Обожавам те, Анаид", с подпис — някоя си Дасил.
За кратко се поколеба дали да цъкне два пъти, за да отвори съобщението. Туристът я насърчи да го направи. Дори й помогна да премести мишката по зелената подложка.
Анаид, умръм да са запозная с теп. Трся т навскаде. Каде си? Идвм от многдлеч, открай време мчтая да см ти пртелка, а сга, слд катодойдх, излагйки се на опстносг, не т намрам никаде. Не се кррий, н се страхвай.
Цлувки,
Дасил
И точно в този момент, докогато озадачена четеше абсурдното съобщение от някоя си Дасил, за която нищичко не знаеше, се разнесе гласът на Селене, издаващ раздразнение и упрек:
— Какво правиш, Анаид?
На вратата, с безброй торби и с намръщена физиономия, стоеше Селене. Беше много натоварена, едва ходеше. Анаид се почувства като нарушител, хванат на местопрестъплението. И то си беше така. Реагира светкавично и без да иска, изтри съобщението, въобразявайки си, че така заличава следите от прегрешението. И преди Селене да е дошла до нея, бързо излезе от своя хотмейл и стана от масата.
— С кого разговаряше? — изтрещя отново гласът на Селене.
Туристът й се яви като спасител, изпратен от провидението, понеже веднага окупира освободения стол, грабна мишката, оставена на масата, и енергично я размърда, търсейки на свой ред да се свърже с някого. На Анаид това й дойде като манна небесна. Тя посочи мъжа, заел мястото й пред компютъра.