Анаид разбра, че се налага да действа по-бързо, отколкото бе очаквала. Опита се да я забаламоса, за да спечели време.
— А ако Гунар се събуди и разбере?
Селене се усмихна лукаво, като лошо момиче.
— Не, няма да се събуди. Ще спи като пън.
Анаид започна да се досеща и й стана отвратително.
— Да не му дадеш да пие някаква отвара?
Селене отвори един плик и тържествуващо й показа тревите.
— Билкарският магазин беше страхотно зареден. За отрицателно време ще му забъркам една.
— Заедно ли ще вечеряме?
— Да, разбира се, за да не събудим подозрението му.
— Аха, значи ще го измамим — кимна, проумяла намерението й, Анаид.
— Позна.
— Без нищо да подозира.
— Точно така.
— Сиреч трябва да го накараме да си мисли, че ще си тръгнем заедно, а после… да го изоставим.
— Умница си ми ти!
Анаид изпита съжаление към нея. Вероятно дори беше по-умна, отколкото майка й изобщо си представяше. И още сега щеше да й го покаже. Изгледа скептично колата на Гунар, която майка й току-що бе паркирала.
— И с пасата ли възнамеряваш да пътуваме?
— Да.
— Съмнявам се. Тази нощ акумулаторът му ще бъде изтощен.
— Това пък защо го казваш?
— Защото го виждам с очите си. Оставила си фаровете включени.
Селене ужасно се притесни. Помъчи се да се сети дали не е влизала в някой тунел или в подземен паркинг, което да я е принудило да включи светлините, но не си спомни нищо подобно. И въпреки това, когато отиде до прозореца и погледна, се увери, че фаровете наистина светят. Естествено, дори не й хрумна, че само допреди няколко секунди са били изгасени, дъщеря й беше тази, която с едно просто заклинание бе успяла да я заблуди.
— Ей сега се връщам. Ти си приготви багажа.
Излезе с ключовете в ръка, без да забележи, че щом обърна гръб, Анаид бръкна в чантата й, извади мобилния й телефон и набра, без окото да й мигне, номера на Рок.
Направи го много бързо, но в момента, в който мобилният на Рок иззвъня, се вцепени и мисълта й блокира.
Какво да му каже? А ако е забравил дори името й? Какво ще си помисли за нея? Внезапно се чу кликване и от отсрещната страна някой се обади, но не беше Рок. Беше женски глас:
— Да, моля?
— Искам да говоря с Рок, спешно е — рече тя уверено и авторитетно, с нетърпящ възражение тон.
— Селене? Ти ли си? — попита гласът, отговорил на мобилния.
Беше Елена. Ама че конфузно положение!
— Анаид? — настояваше Елена.
Беше я разкрила. Елена имаше силно развита интуиция.
— Какво правиш, Анаид? Защо се обаждаш от телефона на майка си? Опасно е.
Анаид си представи дебелата Елена, майка на Рок и на още седем хлапета, милата библиотекарка, страстна почитателка на книгите и задушеното месо, която разказваше на децата си вълшебни приказки и ги тъпчеше със сладки. Тя щеше да прояви съчувствие. Щеше да я разбере.
— Елена, моля те, искам да говоря с Рок.
Гласът на Елена обаче прозвуча сурово и остро:
— Да не си полудяла? Веднага затваряй. Никой не трябва да знае къде си.
Анаид започна да я увещава с умоляващ глас:
— Моля ти се, искам да разговарям с него. Дай ми го.
— Не може, Анаид, а и….
Анаид отлично разбра какво означаваше многоточието и какво криеше Елена зад него. То си имаше име — Марион. Това „а и…" идеше да каже, че Рок е зает с… многоточието си. Нали така?
— Моля те, Елена, направи нещо да отмениш магията. Не искам да ме забрави!
Елена обаче беше костелив орех.
— Няма начин. Не можеш да върнеш назад действието на отвара за забрава. Между вас никога нищо не е имало. Така е много по-добре, миличка. За да изпълниш мисията си, умът ти трябва да е бистър, ненатоварен. За твое добро е.
Безсмислено беше да настоява, да плаче или да умолява. По-добре бе да остави нещата така и да се помъчи да не ги влошава. Трябваше да се престори, че Елена е успяла да я убеди да се откаже от намерението си.
— Съжалявам, наистина много съжалявам, знам, че не трябваше да се обаждам, но… просто не се сдържах. Направих го импулсивно.
Анаид вече беше започнала да осъзнава колко важно е за възрастните да видят, че си готов да си признаеш грешката. Дори да е само номер, за да ги трогнеш.
— Не се поддавай на чувствата си, Анаид. Овладявай се. Ти си прекалено важна.
— Знам, знам. Известно ми е също и всичко, което правите за мен, но просто исках да се сбогувам с Рок… Съвсем неангажиращо, просто така, нали разбираш?
— Да, да. И без това Рок и бъкел няма да разбере, ако му заговориш за някакви минали ваши неща. Нищо не помни.