Внезапно Анаид се сети, че Елена някога е имала дъщеричка, Диана, убита от Баалат, а тя дори не подозираше за това, понеже и на нея й бяха дали от билето на забравата. Но се въздържа и не й го каза.
— Да, да, знам.
Гласът на Елена омекна:
— Пийни си и ти от отварата, за да го забравиш, така ще е най-добре.
Анаид се престори, че едва прикрива силното си вълнение, и гласът й потрепери, малко дрезгав:
— Добре, но моля те, направи ми една услуга.
— Каква? — предпазливо попита Елена.
— Не споменавай пред мама, че съм се обаждала. Много ще ми се разсърди.
Елена също не пропусна да се възползва от момента:
— Добре, но ако ми обещаеш, че ще забравиш Рок.
Анаид стисна палци, тържествуваща. Добре че Елена не можеше да я види.
— Обещавам. Целуни го от мен.
И затвори. Примижа от удоволствие, като си представи как Елена целува Рок по загорелите му и малко грапави страни. Щеше да изпълни молбата й и да го направи. Сигурно дори щеше да му каже „Това е от Анаид." И Рок щеше да си спомни за момичето, с което се къпеха в речния вир като деца.
Изтри номера на Рок от изходящите обаждания в мобилния телефон на Селене и го пъхна обратно в чантата. Точно навреме. Майка й тъкмо отваряше вратата, цъкайки недоумяващо.
— Нищо не разбирам — рече тя озадачена. — Три асансьора минаха покрай мен и изобщо не ми обърнаха внимание, сякаш бях невидима!
По лицето на Анаид плъзна хитра усмивчица.
— Май някой ти е направил магия, нали?
И избухна в смях. Селене, на която малко й трябваше, също прихна, подемайки втори глас. Двете спонтанно се прегърнаха, превивайки се от смях, макар че Селене и представа нямаше, че Анаид се хили на нея.
Тримата вечеряха заедно в мир и съгласие. Всъщност си беше чиста постановка, само си играеха на добро семейство, каквото изобщо не бяха. Гунар любезно им наливаше питие в чашите, Селене подаваше ориза, всеки да си сложи колкото иска, Анаид се усмихваше на двамата и подправяше салатата, като този път (за разлика от предишния) не забравяше да сложи олио, сол и оцет. Сервитьорите донесоха паеля[7] за тримата, бутилка вино за тримата, бутилка вода за тримата, хляб за тримата и само една сметка за тримата. Затова пък на масата имаше ключове за две стаи. Изглеждаше логично. Една двойна стая за брачната двойка и единична за дъщерята. Единствено те обаче знаеха истината — че жената, тази червенокоса предизвикателна красавица, с широка усмивка и зелени очи, не спеше в една стая с мъжа със загоряла кожа, с големи ръце, прошарени коси и кобалтовосини очи. Магнетични очи, студени и стоманени, същите като на момичето, което очевидно ги беше наследило от него. Да, без съмнение беше тяхна дъщеря.
Бяха странно семейство, което под спокойната си усмихната външност гъмжеше от тайни, скрити помисли и хитро замислени ходове.
Селене наля чаша вино на Гунар, а той веднага й върна жеста, като напълни нейната и я сложи пред чинията й. Двамата пиха, като не сваляха очи един от друг. Селене, без да иска, докосна с коляно Гунар под масата, сконфузи се и се отдръпна веднага щом усети, че той се впуска в безсрамна игричка и се мъчи да стисне краката й в своите. Почувства, че се изнервя, и стана, за да иде до тоалетната, но не пропусна да повдигне вежда, правейки многозначителен знак на Анаид да се постарае, за да накара Гунар да си изпие виното.
Анаид кимна едва забележимо, за да й покаже, че е разбрала, и когато Селене се върна от тоалетната с добре очертани с молив устни и с освежено лице, с облекчение установи, че чашата на Гунар е празна и той си налива отново.
Вече успокоена, Селене се разположи отново на масата, отпи глътка от своето вино и продължи да похапва с наслада от ориза. Беше много вкусен, непреварен, точно както го харесваше. Оризът предизвикваше в нея приятно гъделичкащо усещане за щастие. Запръжката беше майсторски направена, рибеният бульон бе превъзходен, а сортът ориз бе истинска прелест. Направо се размазваше от кеф. Чувстваше се толкова добре, че чак примижаваше от удоволствие. Нищо не нарушаваше момента на пълно и върховно блаженство, нищо не я тревожеше, нищо не й пречеше да съзерцава милите усмихнати лица на сътрапезниците си, които като изящна рамка допълваха картинката с паелята в средата. Гунар и Анаид. Приличаха си. И тя, Селене, между тях двамата, които се надпреварваха да й угаждат и да я глезят. Пийна още малко и замаяна от възторг, си помисли, че ще заспи щастлива, знаейки, че е обичана.
Постепенно лицата пред очите й станаха неясни, размазаха се и накрая напълно изчезнаха, а главата й тупна на масата безшумно и леко, достатъчно бавничко, та Анаид да има време да отдръпне паелята, за да не стане цялата й коса в зрънца от ориз.