В крайна сметка Селене изпъшка, бавно разкърши тяло, протегна се и след нечовешко усилие на волята стана и се огледа наоколо. Светлината беше приглушена, в слаби меки оттенъци, а в стаята нямаше никого. Встрани от нея леглото, в което бе спала Анаид, беше оправено. Сети се за нея и вътрешно се усмихна. Беше много добро, възпитано дете.
Беше в чудесно разположение на духа и в странно оптимистично настроение. Беше сънувала нещо и изживяването бе толкова живо и истинско, така осезаемо, че го бе усетила като приятен гъдел по кожата си. Гунар я беше взел ръце и я бе пренесъл изключително внимателно на някакво място, топло и меко. После я беше целунал и й бе прошепнал на ухото да заспива. И тя беше спала сладко, със съзнанието, че нищо и никой не може да я обезпокои. От много време, още отпреди смъртта на Деметер, не се беше чувствала толкова сигурна, толкова защитена. Отдавна не беше спала така добре.
И тогава неочаквано, току до главата си, откри рус косъм. Хвана го изненадана с два пръста и го подуши като вълчица. Беше на Гунар. Значи е бил тук, с нея. Забеляза, че покривката на спалнята, малко измачкана, беше хлътнала от тежестта и бе запазила формите на тялото му. Но тогава… значи може би не е сънувала? Колкото и да напрягаше паметта си, нищо не можеше да си спомни. Абсолютно нищичко. Знаеше само, че прелива от сили и жизненост и умира от глад.
Стана и установи, че вместо с нощница беше само по бельо. Ама че странна работа! Запъти се към банята да си вземе душ, но не устоя на изкушението да надникне в куфара си и да се порадва на новите си дрехи. Беше ги купила предния ден, можеше да си избере хубав тоалет и да се накипри, както й се харесва. Всичко бе ново-новеничко, с още несвалени етикети.
Дали да не си облече пола? Защо не? Имаше хубави крака. Отдели пола и потърси подходяща блуза. Спря се на черна, с голямо деколте. Гунар обичаше черния цвят. Винаги беше казвал, че много й отива. Докато тя в него харесваше посребрелите му слепоочия и премрежения поглед. Правеха го по-интересен, по-представителен.
В момента не изпитваше никаква неприязън към Гунар. Сега, в отсъствието на Анаид, можеше да признае, че наистина беше остарял като всеки смъртен и вече не прибягваше към магията. Беше го доказал в схватката с Баалат. Беше се убедила в правотата на думите му, когато видя как водата го повлече. Истина бе също и това, че ги беше защитил с цената на собствения си живот и бе обезглавил Баалат. Понякога беше несправедлива. Понякога беше капризна и непоследователна, лесно променяше настроенията и мнението си.
И докато си търкаше тялото с ръкавица от влакна от магей[8] под освежителната студена вода на душа, мъглата пред очите й най-сетне се разсея и тя прогледна. Колко глупаво бе постъпила снощи!
Беше сипала на Гунар отвара за сън по време на вечерята и бе подготвила всичко, за да го измами и да избяга с Анаид. Тогава какво прави в стаята си и защо се излежава до късно? Предположи, че сънят я е надвил, че е била съсипана от умора дотолкова, та дори не помнеше кога и как се е озовала в леглото. Но сега, на дневна светлина, след ободрителния сън виждаше нещата другояче. Беше се събудила с желанието да сключи примирие — и с живота, и с Гунар.
Грешката й беше, че е ужасно импулсивна. Понякога се хвърляше да действа прибързано и необмислено. После, разбира се, съжаляваше.
Горкият Гунар, виж той наистина трябва да е заспал много дълбоко след конската доза, която му сипа във виното, също както когато изпи отварата, която му бе забъркала кобилата Омар Холмфридюр в Исландия.
Прииска й се да отиде в стаята му незабелязано и да го погледа, докато спи, с неизути обувки и с разперени ръце. Гунар често заспиваше така. Обикновено така правеше, когато, съсипан от умора, се просваше до нея в шатрата от кожа на северен елен или в колибата в Гренландия. Сънят му беше спокоен и дълбок, като на дете.
„Само мъдрите имат смелостта да поправят грешката" — често повтаряше Деметер. И ето, в главата й се загнезди една мисъл. Защо да не поправи нещата? Защо да не промени развоя на събитията? Беше стигнала твърде далеч с ненавистта си. Анаид беше права да я упреква. А Анаид? Къде ли се е дянала? Забравила си е пръстена с изумрудения камък в банята и вероятно е слязла на закуска.
Облече се набързо и щом си сложи часовника, се успокои. Беше само седем часът. Въпреки това имаше чувството, че си е отпочинала изключително добре. Чудесно. Гунар ще спи до вечерта и така тя ще има време да обмисли кое ще е най-добре за тримата.