— Корените ти вече са червени. Трябва да се боядисаш. Жалко. Много бих искала да те видя с истинския ти цвят… И без това си толкова красива, че просто не мога да си представя каква прелест ще си с огнената си буйна грива. Леле, майчице, сигурно ще си неотразима!
На Анаид й стана много приятно. Беше истинско удоволствие да усетиш гъдела от неподправеното възхищение.
— Така значи, ти си моята асистентка. А какво всъщност умееш да правиш?
— Научена съм как да ти поднасям банани с мед, да те къпя с есенция от алое, да те слагам да си починеш в прохладно легло, ухаещо на лавандула, да ти пея стари берберски[10] песни и да те забавлявам, разказвайки ти древни легенди, за принцесата Ико, за красивата Амарка…
Анаид я прекъсна, преди да е изредила безкрайния списък от придобити умения.
— И какво правиш тук?
Дасил сви рамене.
— Уморих се да чакам и тръгнах да те търся.
Анаид нищо не проумяваше.
— Искаш да кажеш, че трябва да отида в Оротава, понеже сте ми приготвили пещера, в която да ме посрещнете?
— Чакаме те от петнайсет века.
— Да не ме каниш на почивка на Канарските острови?
Дасил избухна в смях.
— Гъбаркаш ли се с мен?
— Нищо подобно.
— Тогава защо ме питаш за нещо, което ти е известно? Ти знаеш всичко, нали си избраницата.
Анаид поклати отрицателно глава.
— Грешиш.
Дасил се разтревожи:
— Значи… Да не би да не си избраницата?
Анаид я успокои:
— Не, не е това. Просто не знам всичко или, по-точно, нищо не знам и нямам представа по каква причина матриаршите на клана на козата от долината Оротава трябва да се подготвят от петнайсет века за посрещането ми в някаква пещера.
— Затова пък аз знам. Само аз го знам.
— Ще ми кажеш ли?
— За да тръгнеш по…
— Къде?
Дасил внимателно се огледа на всички страни и едва чуто прошепна:
— По пътя на мъртвите, по пътя, който свързва световете.
Анаид си запуши устата с ръка, за да потисне изненадата си:
— Пътят на Ом!
Дасил въздъхна.
— Менсейските[11] принцеси го знаеха, но не се осмеляваха да поемат по него преди смъртта си. Докато ти…
Анаид се почувства много странно. Някакво момиче, дошло от Атлантическия океан, родено на красив остров с топъл слънчев климат, знаеше за съдбата и за мисията й по-добре от нея самата.
— Докато аз какво?
— Докато ти, за разлика от тях, ти ще влезеш жива.
Анаид потрепери.
— И ще изляза жива, надявам се.
— Това вече не ми е известно… — уклончиво и тъжно рече Дасил.
— Как така не ти е известно?
— Ами то… след като влезеш в кратера, нашата мисия, задачата ни на твои покорни слуги, приключва. Това означава, че няма да излезеш оттам.
Анаид се разсърди:
— А може да означава, че ще изляза от другаде.
Дасил размисли върху думите й. Беше готова да прегърне идеята.
— Ами да, точно така! Уф, ако знаеш каква тежест ми свали от раменете!
Анаид осъзна нелепостта на положението.
— Тогава, щом трябва да чакаш пристигането ми в пещерата, можеш ли да ми кажеш какво правиш тук?
— Дойдох да те видя! Исках да те опозная отблизо.
Прямотата на Дасил беше освежителна като ванилов сладолед.
— И как се озова в заключената кола?
— Много лесно. Отворих капака, като с магия обезвредих механизма за заключване. Използвах заклинанието на Бенкомо.
Доколкото Анаид си спомняше, кралят менсей[12] Бенкомо беше прокълнат.
— Бенкомо? Тази магия не е ли…
— Забранена ли? Да, разбира се — потвърди съвсем естествено Дасил. — Всички забранени заклинания идват от Бенкомо — последният менсей, страховитият крал, който използвал магията на Омар, за да се бори и да предотврати сбъдването на пророчествата на оракулите, предсказали нашествието. Очевидно без успех, понеже вие ни завладяхте.
— Мен какво ме забъркваш, по онова време изобщо не съм съществувала.
— Е, да, типично за вас, иберийците, все се хващате за думата. Това е само начин на изразяване.
— Щом са забранени, защо ги използваш?
— Защото съм революционерка.
Директната й декларация я изуми. Невероятно. Хубавото в случая беше, че Дасил очевидно беше доста доволна от себе си. Анаид почувства, че я напушва смях, но се въздържа.
— Гледай ти! Ето я и великата революционерка Омар, която ще поведе идните поколения млади магьосници.
Смехът на Дасил се сипна звънливо:
— Героинята няма да съм аз!
10
Берберски, или тенерифски — отнасящи се до населението на Канарските острови преди завладяването им от испанците, древните гуанчи. — Б. пр.