— Нима? Нали беше велика революционерка?
— Аз не. Аз само те следвам.
Изумлението на Анаид беше неописуемо:
— Кого, мен ли?
Дасил запърха около нея като райска птичка.
— За мен ти си водач, ти си ми пример, моето бъдеще. Ти си супер готина, млада, импулсивна, отдадена на велика кауза и не баламосваш хората като нашите вождове — матриарши, които ни забраняват да ходим на дискотека, да носим къси поли или да използваме заклинанията на Бенкомо.
Анаид усети, че й се замайва главата. Тази малка Омар беше абсолютен шемет.
— Чакай малко, какво общо имат тук дискотеките и хаус музиката с избраницата и със заклинанията на Бенкомо?
Дасил се разкикоти, а Анаид се обърка и разсърди.
— Много си ми забавна!
Анаид не знаеше, че е забавна, никога не е била такава, макар да не би имала нищо против да е. Завиждаше — естествено, с благородна завист — на остроумните момичета, които, щом отвореха уста, и разведряваха обстановката, помагаха ти да погледнеш от смешната страна на житейските несгоди и можеха да накарат всички да се превиват от смях. Клодия например беше хиляди пъти по-остроумна от нея. Но щом Дасил я възприемаше като забавна… Вече започваше да усеща колко е приятно да си имаш безусловен поклонник.
— И какво искаш от мен?
— Да те гледам, да те докосвам, да те следвам, да ти служа и…
— И?
— Да ти повтарям ежедневно, че те обожавам.
След което отново я целуна, и то така поривисто и бурно, че Анаид се олюля и се наложи да се опре на колата. Благодарение на това залитане отклони вниманието си от момичето и успя да забележи в далечината Гунар, който се връщаше от обиколката си бягане за здраве.
— Бързо, скачай в багажника!
Дасил се изненада:
— Защо?
— Не искам баща ми да те види.
— И кой мислиш, че ми каза къде си?
В този момент Гунар, задъхан, се приближи до тях и поздрави новодошлата:
— Ти трябва да си Дасил.
След няколко минути Гунар дъвчеше сандвича си усмихнат. Бягането му бе отворило вълчи апетит и му бе върнало доброто настроение. Пълното недоумение на Анаид страхотно го забавляваше и на дясната му буза се оформи дълбока трапчинка.
Тримата бяха седнали да си побъбрят и да хапнат здравата, наобиколили уединена и надраскана с надписи каменна маса.
— Не мога да повярвам, че си такъв артист — жалваше се Анаид, ръфайки един банан.
— Имам дългогодишен опит.
— И как ти хрумна да се свържеш с Дасил?
— Ами не можех да стоя със скръстени ръце при всичките тези съобщения, нали така?
Анаид поглеждаше ту единия, ту другия — Гунар и Дасил, двамата съзаклятници, които се бяха сдушили, без тя да знае.
— Значи ти я потърси?
— Да, естествено.
— А виж, Селене изобщо не се сети да го направи.
Дасил поклати глава.
— Не. Майка ти така и нито веднъж не отговори на съобщенията ми.
Любопитството на Анаид се съсредоточи върху Дасил.
— А как откри номера на мобилния телефон на Селене?
— Преписах си го от бележника на Елена.
— Елена?
— Ами да, разбира се, нали бях в Урт, оттам идвам, макар и да нямах представа, че пак ще се върна на същото място.
— И кога тръгна?
— Завчера.
Анаид притисна с ръка гърдите си, за да не чуят Гунар и Дасил как лудо бие сърцето й, сякаш щеше да се пръсне. Какъв срам, какво неудобство!
— А запозна ли се със… със семейството на Елена?
— Само с някои от децата й.
— А с Рок? — гласът й едва доловимо потрепери.
— А, онзи надут пуяк с мотора ли? Изобщо не ми обърна внимание, а гаджето му е абсолютна патка.
Анаид се наостри.
— Марион.
— Да, точно така. Марион, никак не ми хареса. — И внезапно си запуши устата с ръка. — Извинявай, много съжалявам, да не би да ти е приятелка?
— Не, не ми е приятелка и никога няма да ми бъде — избухна Анаид и като използва сгодния случай, започна да бълва змии и гущери: — Марион е надута, егоистка, манипулаторка…
Гунар прекъсна злостния поток от епитети, който заплашваше да прерасне в убийствен монолог:
— С влак ли пътува насам?
— Не, с камион.
— Как така?
— На автостоп. Беше камион, пълен с пилета.
Анаид едва сега разбра защо се бе объркала и не можа добре да определи сладникавата миризма, издала присъствието на Дасил. Беше смесица между пиле и момиче.
— Майка ти знае ли, че пътуваш така?
— Твърди, че доста приличам на нея. Много се гордее с мен.
На Анаид й се стори, че нещо му куца на обяснението.
— Майка ти се гордее с теб, понеже пътуваш нелегално в камион, превозващ пилета?