Точно в момента, когато Анаид слагаше чашите върху фурнирната масичка, мобилният телефон на Селене, оставен на един стол, започна да вибрира. Беше пристигнало съобщение и Анаид, без изобщо да се поколебае, го включи да го прочете. Помисли, че е известие от Елена. Направи го, понеже искаше да научи нещо ново за Рок, а може би и поради факта, че от известно време беше останала без връзка с външния свят и пълната изолация, на която я бе обрекла Селене, й тежеше… При всички случаи любопитството надделя над благоразумието. Прочете съобщението и така се стресна, че изпусна стъклената чаша, която държеше, тя падна на пода и се разби на парчета.
— Какво има? — попита Гунар, който веднага й се притече на помощ и се зае да разгледа тялото й, за да провери дали не се е порязала.
Анаид сякаш беше загубила дар слово. Успя само да проломоти, заеквайки:
— Това е Баалат. Тя е. Тя ме преследва.
И подаде мобилния телефон на баща си, който прочете съобщението, смръщил вежди.
Анаид; търса те, идам утдаалеч, д те видя, обожвам те и само искм да сам до теб, близо до тб. Обади ми се, кжи нещо, мля те. Дасил
Гунар изглеждаше не по-малко разтревожен от Анаид. Надникна в кутията на входящите обаждания и я показа на Анаид.
— Това не е първото съобщение. Изглежда направо я е бомбардирала с есемеси.
Анаид се обърка още повече.
— Селене нищо не ми е казала.
— За да не те плаши — помъчи се да я оправдае Гунар.
— Защо я защитаваш? Имам право да знам кой ме преследва.
С едно кликване Гунар побърза да изчисти съобщението и остави мобилния телефон на стола, на мястото, където си беше допреди няколко минути.
— Хайде да направим нещо. Да забравим за всичко навън и да прекараме една приятна вечер само тримата, майка ти, ти и аз. Съгласна ли си?
Анаид кимна. Харесваше й да има баща, който да й вдъхва сигурност и спокойствие, и да въведе малко ред в живота й. Селене беше прекалено хаотична и разпиляна.
— Хайде, върви да потърсиш майка си. Кажи й, че вечерята е готова. Може да идва… стига самата тя вече да не е послужила за вечеря на Баалат.
Анаид погледна скромното си гастрономическо творение и се натъжи. Ябълката, допреди малко бяла, сочна и хубава, сега бе повехнала на въздуха и беше потъмняла толкова, че вече бе почти черна, като мрачната физиономия на Селене, която точно в този момент се появи и им вгорчи настроението.
Първата семейна вечеря в живота на Анаид беше доста потискаща.
Селене беше готова да ги направи на бъзе и коприва, да развали цялото тържество и макар че Гунар се стараеше да избягва всякакви възможни търкания и недоразумения, Селене само гледаше как да се заяде, хващаше се и за най-дребното, раздухваше го и правеше от мухата слон.
— Не си подправила салатата.
— Нямаше оцет.
— И така е страхотна.
— Салата без оцет е като гаспачо[1] без домати.
— Мамо, моля те! Нали точно ти забрави да купиш.
— Да, но не аз поканих някого на гости, та да му пробутам подобна безвкусна салата!
— Със или без подправки, на мен ми харесва. Анаид я приготви.
— Даваш ли си сметка, Анаид? Първо ще се опита да те забаламоса и да спечели доверието ти. После вече ще прави с теб каквото си пожелае.
— Той само каза, че харесва моята салата.
— На мен пък ми говореше, че харесва очите ми.
— Не е същото.
— Той е Одиш! Черен магьосник, син на Ледената кралица.
— Той ми е баща!
— Чиста случайност.
— Не е вярно. Ти си се влюбила в него, аз съм ви дъщеря.
— Можеше да си дъщеря на всеки друг.
— Лъжеш!
— Казах ти какво ни причини. Какво още искаш да знаеш?
— Искам да знам какво мисли той.
— За какво?
— За вас, за вашата история.
— А, не! Само това не. Ще те излъже!
— Защо?
— Защото си е такъв. Не разбираш ли? Измами Мерицел, излъга мен, ще направи същото и с теб.
— А ти искаш да ме защитиш от него, така ли?
— Точно така.
Гунар в недоумение въртеше глава ту на едната, ту на другата страна, смаян от репликите, които майка и дъщеря си разменяха светкавично, като в престрелка, без изобщо да му обръщат внимание. Малко засегнат, се прокашля, за да напомни за присъствието си:
— Мога ли да кажа нещо?
— Не — изстреля Селене.
— Да — напук на нея заяви натъртено Анаид.
1
Gazpacho — студена супа с олио, оцет, чесън, домати, краставици, надробен хляб и пр. — Б. пр.