— Добре, повикай го.
— Рок ли?
— Скиптъра, глупаче.
— Но как?
Кристине се засмя.
— Нима не знаеш как да го призовеш?
— Не — изненада се Анаид.
— Можеш да го повикаш, когато пожелаеш.
Анаид се ококори изумена.
— Наистина ли?
— Как е възможно досега никой да не ти го е казвал и никой да не ти е показвал как да го направиш? Хайде, повтаряй след мен: Сорамар нойкалупирт не литасм.
— Сорамар нойкалупирт не литасм — повтори с упование Анаид.
Веднага усети силна топлина да плъзва по дланта й, ръката й изригна в сноп светлина, която показа пътя на скиптъра. И скиптърът послушно се отзова на повика й, политна и кротко се намести в горещата й шепа.
— Стига си зяпала така, че ще лапнеш някоя муха — пошегува се Кристине.
Анаид от вълнение все така стоеше с отворена уста.
— И как така дойде при мен?
— С магия, миличка, с магия, ненапразно си магьосница.
Можеше да го вика, когато си поиска, можеше да го накара да дойде при нея и така нямаше да има нужда да потиска неудържимото си желание да го притежава.
— Чудесен е — прошепна баба й в екстаз.
Кристине замечтано го съзерцаваше и инстинктивно протегна бялата си ръка към него, но Анаид веднага дръпна скъпоценното си притежание и го скри зад гърба си.
— Може да се окаже… опасно — оправда се.
Изведнъж се сети за майка си и за това как я беше предупреждавала, говорейки й надълго и нашироко, че има три Одиш, които жадуват да притежават скиптъра — Баалат, графинята и собствената й баба, Кристине. Беше забелязала в погледа на Кристине да проблясва алчност, макар че очите й мигом си възвърнаха приветливото изражение и без следа от страстно желание я посъветва да го пази.
— Добре, остави го пак там, където си беше.
Не, Кристине не беше такава, за каквато я мислеше Селене. Можеше да й се довери.
— А сега какво ще правим, бабо?
— Ти какво искаш да правиш, миличка?
— Едно е да ми се иска, а друго да го мога…
— Ти можеш да правиш всичко каквото си пожелаеш, Анаид. Каквото си поискаш. Разбираш ли?
— Не е вярно. Има магии, които са ми забранени. Да речем, че ми се прииска да се превърна в оса, за да ужиля Марион, тогава какво?
Така и не разбра как се озова в двора на училището, до липата, да кръжи над кестенявата глава на Марион. Не беше произнесла никакво заклинание, нито бе повторила някои от думите, които й диктуваше баба й. Но ето че се бе превърнала в оса, а под нея беше смъртният й враг, целуваше се с Рок. Можеше да ги нажили хубавичко и двамата или пък… защо не… Стрелна се между доближените им лица и заби жило в устната на Марион.
— Ау! — изпищя ужасена любовчийката и се отдръпна от Рок.
Чудесно свършена работа. Устната й щеше да се подуе и да стане толкова болезнена, че щеше да й се отще да целува Рок известно време.
— Проклета оса! — провикна се Рок.
И без малко да предаде богу дух, размазана под обувката му. Един светкавичен лупинг я спаси в последния момент. Пикира и се издигна много нависоко, за да се измъкне от радиуса му на действие.
Марион, изпаднала в пълно отчаяние, търкаше бясно устата си и ревеше от болка.
— Чакай, чакай, не го пипай. Ама че кофти работа! Направо брутално.
Наистина, устната на Марион, посиняла и отекла, й придаваше вид на нокаутиран боксьор. Рок взе малко пръст, плюна върху й, после я размачка като тесто на топчица и грижливо я нанесе върху ужиленото. Направи го старателно и с обич, след което прегърна съчувствено Марион, по-привързан към нея отпреди заради нещастието, което ги обединяваше.
Превърнатата в оса Анаид почувства как яростта отново я задушава и на мига пожела да приключи с тях веднъж завинаги. Беше неосъзнато и смътно желание. И макар да не успя да го формулира с думи, от високото ужасена видя как клоните на липата, под която бяха Рок и Марион, се разклатиха, започнаха да се удължават, да се накланят и бавно обгърнаха телата им.
Правеше магия. Материализираше желание. Дървото пускаше многобройните си пипала и притискаше все повече Рок към Марион, Марион към Рок, малко по малко ги задушаваше в жилавите си клони.
— Помощ! — извика Марион.
— Хххррр — едва-едва успя да издаде някакво хриптене Рок, като опитваше да се освободи от дебел клон, увил се около врата му.
Анаид реагира светкавично. Оса или момиче, не можеше да позволи избликът й на гняв да има трагичен завършек.