— Бих искал да чуете и моето мнение — настоя Гунар, посъвзел се.
— Твоето мнение за какво? За лъжите ти? — тутакси го нападна Селене.
Той изостави добрите си намерения да постигне разбирателство и всеобщо помирение и неочаквано стана сериозен. Анаид внезапно осъзна, че зад милата любезна външност се криеше железен характер.
Гунар втренчи очи в Селене решително.
— Искаш или не, ще говоря.
И двете почувстваха непоколебимата му воля и Селене млъкна. Анаид, очарована от изразителността и скритата сила на стоманените очи на Гунар, които тя бе наследила, без да знае, забеляза нещо, което досега се беше изплъзвало от вниманието й — баща й имаше бръчки. На загорялото му лице от носа надолу се спускаха по изпъкналите му скули две дълбоки бразди, които подчертаваха германските му черти и ги правеха по-сурови. Видът му беше много по-зрял от образа, който майка й бе обрисувала въз основа на спомените си. Гънката между сключените вежди, тънките резчици, оформящи фина паяжина около сините му очи, и най-вече онова строго, благовъзпитано благородство, което му придаваше прошарената коса. Сега, като го гледаше отблизо, си даде сметка, че слепоочията на Гунар бяха леко посребрели.
Не бе възможно. Според майка й, Гунар трябваше да изглежда на не повече от двайсет и пет години. Гунар бе младият крал Олав, завоевател на земи и покорител на красиви скандинавски жени — викинги. Гунар беше младият моряк Ингар, по когото всички момичета лудееха и който отваряше със зъби бутилките с бира в компанията на своя свадлив приятел Кристиан-Мо. Докато мъжът, който седеше до тях, въпреки че излъчваше сила и енергия, въпреки добрата си физическа форма, очевидно наближаваше четирийсетте.
— А вечната ти младост? Къде остана? Нали беше безсмъртен? — попита Анаид със зяпнала уста, не можейки да скрие изумлението си пред разкритие от подобен род.
Гунар отговори, като не сваляше очи от Селене:
— Преди години избрах да бъда смъртен, по своя воля.
Селене си прехапа устните. Бе забелязала промяната още щом го видя, но думичка не беше споменала по въпроса.
— Само привидно, Анаид, не го слушай. Външността лъже. Той е зъл магьосник и може да ни накара да повярваме във всичко, което му е угодно.
Анаид изобщо не обърна внимание на думите й.
— Кога реши да станеш смъртен?
— Преди петнайсет години — отвърна със сериозен тон Гунар.
— Когато помисли, че сме умрели?
Очите му помръкнаха, а погледът стана някак далечен, зареян назад във времето.
— Преди ти да се родиш. Помниш ли, Селене?
Селене бавно вдигна глава, сякаш под диктовката на думите на Гунар, но все така наежена, скрита зад щита на вироглавото си упорство.
— Не, нищо не помня.
— Жалко. Аз помня. Когато се запознахме, ти беше прелестно създание, очарователна магьосница Омар и изобщо не си се променила. Същите зелени очи, същите стройни крака, гъстата ти къдрава коса, а и този типично твой, много характерен начин на обличане — екстравагантен и неповторим!… Но това, което ми направи най-силно впечатление у теб, беше непокорният ти бунтовнически дух. Беше възхитително импулсивна, готова да оглавиш революция, да поведеш поход за покоряване на звездите или да се кълнеш във вечна любов с искрен и тръпнещ глас, способен да подлуди и най-здравомислещия мъж на земята. Не се изненадвам, че младежите на твоята възраст не се осмеляваха да се доближат до теб. Беше заредена с толкова плам и енергия, като истинска бомба. И дори да не ти се вярва, аз се влюбих до уши в теб, като последния глупак.
Селене стоеше все така невъзмутима и безизразна, и Анаид не проумяваше как пред това страхотно признание в любов човек може да прояви такова равнодушие. Красивите думи на Гунар я бяха трогнали. Ако на нея Рок някога й кажеше дори само една хилядна от всичко, което Гунар току-що беше изрекъл пред майка й… тя със сигурност би припаднала. За сметка на това Селене изръмжа:
— Ти ме излъга! Не ми каза, че си Одиш и че Бялата дама ти е майка.
— Не, ти ме излъга! Не ми каза, че си магьосница Омар и че майка ти, великата Деметер, е матриарша на западните племена.
Селене не се даваше:
— Не съм имала намерението да те използвам.
— Нито пък аз теб.
— Лъжеш! Ти се възползва от мен, за да зачена Анаид, избраницата.
— Селене, нека ти обясня.
Анаид се намеси и за втори път тази вечер се застъпи за баща си:
— Мамо, моля те. Вече съм чувала твоята версия, сега нека изслушаме и татко.
Дали Анаид успя да я убеди, или се огъна пред кротката решителност на Гунар, но Селене най-сетне замълча.