Накрая Бялата дама внимателно хвана брошката с аместистите.
— А тези скъпоценни камъни, те са най-важните за изпълнението на мисията ти. Те са решаващи, за да придобиеш силата, необходима за победата над враговете ти. Аметистът е камъкът на ясновидството и проницателността, твоето трето око, твоята енергия. Знаеше ли, че именно той те отвежда до истинското ти „аз“?
Анаид, дълбоко развълнувана, протегна ръка към брошката, но Кристине бързо я дръпна.
— Преди това обаче трябва да си сигурна в себе си. Ако те измъчват колебания и изпитваш неувереност, камъкът може да се окаже много опасен. Той замъглява разума и отнема душевното спокойствие.
Анаид усети да я побиват тръпки. Понякога Бялата дама много я тревожеше. За няколко секунди се поколеба дали да вземе брошката, или да се остави на боязънта си. Накрая, може би подпомагана от силата, която й даваше сапфирът, протегна ръка.
Като награда за решителността й, бе възнаградена с ободряваща усмивка от баба си, която й помогна да закачи иглата на брошката за дрехата, от лявата страна на гърдите.
— Радвам се да видя, че си готова да посрещнеш съдбата си с твърда решимост.
Анаид не посмя да сподели с нея страховете си. Вероятно страховете й бяха просто човешка слабост, а тя, като магьосница, ги бе познала и със силата на магията ги бе преодоляла и оставила зад гърба си.
— Ако искаш да имаш още някоя от скъпоценностите, трябва само да произнесеш заклинанието.
— Кое? — попита Анаид.
— Атикхомурт се капсул — прошепна примамливото тайнство Кристине.
Анаид се поддаде на моментното изкушение.
— Атикхомурт се капсул.
Около глезена й тутакси заблестя тънка златна верижка. Кристине кимна одобрително, а Анаид изпадна във възторг.
Всичко беше толкова лесно и простичко. Още когато баща й подари рубинените обици, беше открила енергийната сила, скрита в скъпоценните камъни и в бижутата. Неслучайно муските и амулетите открай време са неизменни атрибути на магьосници и шамани. Неслучайно майка й Селене обожаваше накитите. Неслучайно жените ги обичат дотолкова, че някои дори се продават заради тях.
И Анаид, обсипана със скъпоценни камъни, инуитивно почувства, че майката земя я облича в могъща власт. Това беше подаръкът й от Кристине, но той си имаше цена и тя го знаеше.
Ледената дама вече й беше дала необходимите наставления и я бе дарила със своята мъдрост, със скиптъра и със скъпоценностите. Беше дошъл моментът да излезе от пещерата и да се върне в света, за да изпълни мисията си.
Дали това не бе съвет, който й бе прошушнат от мъдростта на сапфира?
Не се наложи да търси потвърждение и да си задава излишни въпроси. Баба й Кристине с нетърпение я изчакваше.
— Е и? — попита я. — Готова ли си?
Анаид поднесе ръка към гърдите си и погали брошката с аметиста. Беше заобиколена от огледала и от отразяващи повърхности, които възпроизвеждаха образа й, и тя дълго се оглежда. Малко детинското й лице, плахите очи, сини и магнетични, които привличаха всички погледи, дългите й и понякога непохватни крака, прекалено бледата й кожа, която се нуждаеше от повече слънце. Това беше тя, момичето, което Рок щеше да види.
— Мислиш ли, че съм хубава?
Кристине искрено се разсмя.
— Хубава е твърде слаба дума за теб. Хубави са куклите, полите и маргаритките. Ти си красива.
Анаид нямаше навика да се вглежда в себе си, а още по-малко да се мисли за красавица. Преди по-скоро ставаше обратното. Какво ли можеше да види Рок в момиче като нея, толкова безлична, скучна и грозновата?
За краткото време обаче, откакто беше с баба си, виждането й коренно се бе променило. Кристине я гледаше с възхищение и изпадаше във възторг дори само от присъствието й. Трудно беше да остане равнодушна към чуждото обожание, особено когато мислеше единствено за това, как да заслужи обожанието на Рок.
— Искам Рок да ме обича. Нуждая се от неговата любов — повтори тя, сякаш да убеди сама себе си, че щастието й е приоритет.
Беше открила, че когато повтаряш многократно нещо, в крайна сметка то става възможно.
— И какво чакаш? — насърчи я Бялата дама.
Анаид почувства, че я облива студена пот.
— Време ли е?
Кристине се изправи пред нея в целия си ръст — снажна и величествена.
— За толкова могъща магьосница като теб такова простичко желание се изпълнява за секунди.
Анаид помисли, че Кристине й подава ръка, но се смути.
— Трябва ли да направя заклинание за любов?
— Самият факт, че желаеш той да те забележи, е достатъчен и предостатъчен. Остави заклинанията за смъртните, които нямат твоята сила и енергия.