— Проклятието ли? Какво проклятие?
Кристине се почувства неловко.
— Не си ли чувала за него?
— Не.
— В действителност то не е написано.
— Тогава?
— Но се говори за него, предавало се е от уста на уста. Твърди се, че Оди, преди да изчезне, е проклела дъщерите си от Ш и всичките им потомки.
Анаид почувства любопитството й да се събужда.
— И какво гласи проклятието на Оди?
Кристине не можеше да го пази в тайна.
— Нещо горе-долу като това, което Ева Лус е написала в пророческите си стихове.
— Вярваш ли на Ева Лус?
— Да.
— Но ти си Одиш, а Ева Лус е биле Омар.
— И Одиш, и Омар вярваме в едни и същи пророчества и се опитваме да не предизвикваме съдбата. — Кристине сведе поглед. — Не искам да загинеш, Анаид.
Момичето потрепери.
— Това ли било? Страхуваш се да не ме застигне пророчеството и да умра?
Кристине само поклати глава:
— Да.
— Добре, тогава Дасил ще даде на Рок любовната напитка и бързо ще изчезне, за да не види нея, а мен.
— На твое място не бих предизвиквала съдбата — възрази Кристине.
Анаид обаче упорито и егоистично държеше на своето:
— Така ще направя. Искам Рок да изпие любовното биле и да се влюби в мен. — Тя завъртя ръка във въздуха, сякаш държеше скиптъра. — Soramar noicalupirt nе litasm.
И скиптърът послушно се отзова на повика й.
Кристине я гледаше с възхищение.
— Вече е част от теб.
И наистина, скиптърът и Анаид бяха едно неразделно цяло. Излъчването на ръката й, слято с блестенето на скиптъра, вече се бе превърнало в естествено свойство на дланта й, в нейна вътрешна характеристика.
Така, със скиптъра в ръка, чувствайки се могъща и доволна, Анаид тръгна с баба си и стриктно изпълняваше всичките й указания. Заедно потърсиха и събраха крило от прилеп, кожа от млада жаба, стръкче имел и корен от мандрагора. Забъркаха всичко с прах от стрити скъпоценни камъни и минерали, образувани под знака на Стрелеца — зодията на Рок: мед, арабски камък, кристал и яспис, каменна сол и хума. Анаид добави щипка пречистен тамян, произнасяйки името на Рок. После призова любовта с пламъка на огъня и напръска със спирт отварата, докато пееше химна на любовта и правеше така, че извивките от дима да се преплетат във въздуха, за да се свържат съдбите им — на Рок и нейната. Напитката лумна в пламъци, така както Рок щеше да пламне от любов, когато я види.
Изля отварата в стъклено шишенце и дълго стоя замислена, вперила поглед в него. Във флакончето бяха събрани всичките й надежди, въжделения, пламенни желания. Течността имаше зелен цвят, като ментата, а мирисът й беше сладникав и натрапчив. Със скиптъра изстуди врящия сироп. Тази нощ заспа дълбоко, сънува Рок и очарователната му, косо разположена трапчинка.
Хубаво би било да се консултира с оракулите, но и без да го направи, Анаид знаеше, че знаците не вещаят нищо добро за нея. Белоснежните яребици летяха прекалено ниско, а сред окапали листа откри окървавеното трупче на новородено диво козле, скрито в шумата от някоя лисица. Това бяха предзнаменования. Също като лъкатушещата редица от червени мравки, която бележеше обратния път към мравуняка, или следите на кафявата мечка от галските планини, отчаяно търсила изгубеното си мече. За този, който можеше да ги разтълкува, това си бяха знаци. Анаид четеше в тях като в отворена книга и бе сигурна, че не вещаят добро, но се направи, че нищо не вижда и не чува, и продължи напред.
Беше нетърпелива да осъществи плана си и целия следобед, докато с Дасил се тъпчеха със сочни ягоди и кичеха косите си с теменужки, забавлявайки се безгрижно, без да обръщат внимание на злокобните предзнаменования, Анаид мимоходом даваше наставления на помощничката си как да изиграе ролята.
Беше съвсем просто. Дасил трябваше да причака Рок на пътя, откъдето всеки следобед минаваше с колелото. Щеше да се престори, че се връща от полето с торба, пълна с ягоди, и с коси, накичени с цветя, и когато чуеше момчето да приближава, трябваше да симулира, че пада и си навяхва глезена. Хитринката на замисления номер се състоеше в това Дасил да го помоли за помощ и после, за благодарност, да го почерпи с глътка освежителна напитка от своята манерка.
Точно в този момент тя, а не Дасил, щеше да се появи пред очите на Рок и той щеше да погледне Анаид с изгарящ поглед, а в съзнанието му да изплува споменът от вълшебния миг от рождения й ден, когато поиска да я целуне и едва не й се обясни в любов.
Колкото повече наближаваше моментът обаче, толкова по-нервна ставаше Дасил. Много нервна.
— Ами ако сбъркам нещо?