— Напротив, мога.
Анаид беше на път да се разреве от яд, но за нейна голяма изненада Дасил я изпревари. Ревна с пълно гърло и така удари точно в десетката. Рок, полуразмекнат, полузаинтригуван, смени тона и прояви съчувствие:
— Аз… извинявай, съжалявам, не исках да съм груб, но наистина нищо не разбирам.
Анаид облекчено си сложи ръка на гърдите. Още имаше искрица надежда.
Набедената помощничка осъзна, че няма как да убеди Рок с добро, и приложи хитрост. Много бързо, в крачка, измисли доста объркана история, която все пак даде резултат.
— Аз съм пълна скръб! Вечно губя, когато се хвана на бас — тутакси скалъпи лъжата и взе да го забаламосва с приказки.
Беше си пак познатата Дасил — жизнерадостно бъбрива, непринудена, будеща доверие.
— Какъв бас?
Дасил продължи с невероятната си история:
— Хванах се на бас с най-добрата си приятелка, че ще успея да накарам някое момче да приеме поканата ми да пие с мен едно безалкохолно. Но никой не иска.
Рок се почеса по главата, смаян и нерешителен. Може би не беше чак толкова неправдоподобно. Винаги беше смятал, че жените са странни и трудноразбираеми същества. Всичките му гаджета, приятелки и учителки бяха живо доказателство.
Анаид усети, че Рок е готов да отстъпи, погали сапфира си и съсредоточи всичките си сили да му въздейства.
— Значи съм част от бас?
— Ти си последният. Останалите ми опити се провалиха. Имах срок от шест часа, а вече изтичат, остават ми броени минути.
За миг Рок се поколеба, а Дасил, за да е по-убедително актьорското й изпълнение, се престори, че напуска сцената бавно и театрално. Анаид аплодира хитрия й женски номер, който всъщност сама никога не прилагаше.
— Съжалявам. Не ми се сърди, че те забърках в цялата тази дивотия. Винаги губя, голям кутсуз съм. — И понечи да се обърне и да си тръгне.
Имаше ефект. Рок я спря, като извика след нея:
— Това ли е всичко? Да опитам някакъв сок?
— Да. Една глътчица и край. Нищо повече.
Момчето все още се колебаеше.
— Добре де, но я ми кажи, тази твоя приятелка как ще разбере дали печелиш баса, или не?
За секунда Дасил се притесни. После рече:
— Тя е хей там. Крие се и наблюдава. — И посочи към мястото, където беше Анаид.
Анаид така се уплаши, че чак й прималя и се хвана за сърцето. Биеше изключително силно и любимият й сигурно чуваше ударите му.
Рок се вгледа в чемширите, но нищо не забеляза.
Анаид усети да я завладява паника. Тази Дасил как не измисли нещо по-добро от това да издрънка цялата истина? Абсолютна откачалка, без капчица ум в главата, пълна единствено с бръмбари. Правеше гаф след гаф, кой от кой по-голям и по-глупав.
Трябваше да излезе и да се помъчи да оправи положението.
— Ако наистина ти е приятелка, нека се покаже. Ще ти направя услугата, за която ме молиш, но определено цялата история ми се струва толкова извънземна, че ако пия от твоето разхладително, ще се почувствам пълен идиот — рече ухилен до ушите Рок, със закачливи пламъчета в очите и с очарователната си съблазнителна трапчинка.
Анаид не му мисли много-много. Погали сапфира си, изправи се и излезе иззад храстите с гордо вдигната глава.
Рок остана като гръмнат, направо пребледня. Разтърка очи и пак ги отвори, втренчен в нея. Физиономията на момичето пред него му се струваше позната, доста позната, но същевременно някак далечна и смътна.
— Здравей — поздрави я, почти оглупял.
— Здравей — отвърна му Анаид със спокойствие, което изненада и самата нея.
— Ти не беше ли… — щракна с пръсти той, като се мъчеше да се сети.
Анаид се усмихна непринудено. Рок очевидно бе затруднен и объркан. Тя владееше положението. Затова събра цялото си самочувствие, което през последните дни бавно бе натрупвала благодарение на търпението и усилията на Ледената кралица. Усещаше се красива, силна, мъдра и могъща. Почувства се способна да подчини волята на Рок с едно-единствено свое дихание, да го хипнотизира само с един поглед, да получи желаната целувка само като си я пожелае.
Баба й беше права. Тя притежаваше чудодейна сила. Преливаше от вълшебство. Беше избраницата, владетелката на скиптъра. Беше млада, хубава и особено интелигентна. Рок й беше в ръчичките, а съвсем скоро щеше да падне и в краката й. Нещата не бяха толкова трагични. Направи знак на Дасия да се дръпне встрани.
— Да, това съм аз, стара твоя приятелка — подхвърли му загадъчно.
— Май наистина те познавам, но не си спомням името ти.
Анаид се изненада от странното въздействие на билето на забравата. Може би Рок не успяваше да я свърже с онази Анаид — грозноватичка и необщителна, от по-долен клас. Толкова по-добре.