Дамата я погали по косите. Цветята бяха повехнали, ръцете й бяха омацани от сока на ягодите, като опръскани с кръв, а лицето й, от бърсането на сълзите, беше на червени петна. Целият й вид беше живо олицетворение на безутешната скръб.
— Разкажи ми всичко, едно по едно — настоя Кристине кротко, но със сериозно изражение в погледа.
Анаид постепенно се поуспокои, но гневът й напираше да избие като гейзер. Беше побесняла от яд.
— Всичко се обърка. Беше най-кошмарният ден в живота ми. Всичко развалих. Не ми се живее. Искам да умра.
— Успокой се, съкровище. Кажи ми, какво точно се случи?
— Рок погледна първо Дасил, а не мен, и се влюби в нея.
Бялата дама въздъхна тежко:
— Така значи, Рок се е влюбил в Дасил. Друго има ли?
Анаид замълча и не посмя да си признае неблагоразумието. Но великата Одиш можеше да чете мислите й, а и изглежда всичко й беше пределно ясно.
— Ти беше тази, която подаде любовното биле на Рок, нали? Така ли беше?
— Не исках, но трябваше да го направя.
— Човек не бива да прави нищо, без да иска — сурово отсече Бялата дама. — Ти си предизвикала съдбата. Проклятието на Оди може да се сбъдне.
Анаид почувства да я обзема страх, но не чак дотолкова, та да забрави онова, което най-много я вълнуваше.
— И сега какво ще стане с Рок? Мога ли нещо да направя? Не искам да е влюбен в Дасил!
Кристине прояви благоразумие.
— Всичко може да се спре или заличи от паметта, но станало е станало. Боя се, че няма да е лесно да се поправи. Особено когато има свидетели. Къде е сега Дасил?
На Анаид дори не й се мислеше за това.
— В дома на Рок. Той я покани да остане у тях.
Кристине цъкна с език неодобрително.
— Това вече е много неприятно. Елена изобщо не е глупава. Ще се усъмни.
Анаид призова скиптъра, погали го, размаха го и се почувства доста по-добре. Печалното събитие бе отминало и животът отново поемаше нормалния си ход. Вече проблясваше лъч светлина в мрака.
— Още тази вечер ще измъкна Дасил от къщата на Рок, а на него ще дам ново питие.
Ледената кралица не одобри плана й:
— Не можеш да го направиш.
Анаид се ядоса. Имаше скиптъра, беше избраницата. Защо да не изпълни желанията си?
— Как така не може? Не ми казвай, че…
— Не може да се неутрализира действието на омайното биле, освен ако не се даде отвара за забрава.
Анаид се изненада. Не беше и подозирала за подобни тънкости в изкуството.
— Искаш да кажеш, че първо трябва да забрави и едва после отново да се влюби?
— Точно така.
Анаид почувства как ревността я разяжда отвътре като отрова.
— Тогава напълно ще забрави за Дасил!
Глава единайсета
Елена отвори вратата на Карен и й даде знак да запази мълчание, като сложи пръст на устните си. Беше почти полунощ и тънкият лунен сърп, едва в началото на първата си четвъртина, скрит зад облаците, не успяваше да разсее нощния мрак, но затова пък бе достатъчен, за да покаже на бледата си светлина тревожното измъчено лице на Карен. Под очите й се забелязваха големи тъмни кръгове и торбички, издаващи умората. Спеше малко, работеше много и имаше твърде сериозни грижи.
— Благодаря ти, че дойде толкова бързо — прошепна й Елена, хвана я за ръката и я заведе в кухнята.
От полуотворената врата на хола, където гореше камината, долетя глухо тропане с крака и оглушителен вик:
— Гоооооооол!
Нямаше нужда да пита Елена как е семейството й. Въпросите бяха излишни. Съпругът й — ковачът, и най-големите синове от общо осемте им деца очевидно гледаха мач. Изключение правеше само Рок.
Двете жени се затвориха в кухнята и Елена, без да продума, сложи чиния с димящо косидо пред Карен, отряза й филия хляб и й наля чаша червено вино.
— Ето ти, да хапнеш.
Карен беше прекалено неспокойна, за да яде.
— Случило ли се е нещо?
— Да.
— Хайде, казвай, че докато не разбера, и залък не мога да сложа в уста.
— Такава си ти. На мен пък тревогите ми отварят вълчи апетит.
Карен отлично го знаеше. Неслучайно Елена наддаваше на килограми всяка година и като се имат предвид осемте й деца, грижите й напълно естествено все повече нарастваха, успоредно с теглото й. Затова пък чувство за хумор, енергия и добро здраве изобщо не й липсваха.
— Говори най-сетне, не ме дръж в напрежение. Да не би да има лоши новини от Селене и Анаид? — попита с изтънял от напрежението гласец.
— Не, не. За тях нищо не съм чула. Селене прекъсна връзката си с мен, дори не ме е молила за помощ.