— Марина не е от тях — побърза да уточни Ела Зелински. — Тя обаче е от хората, у които приливите и отливите в настроението са твърде бурни. В даден момент например е много щастлива, радва се на всички и на всичко, и се чувства чудесно. В следващия миг преживява малка неприятност и хоп — отива в другата крайност.
— Предполагам, че това е въпрос на темперамент — коментира неопределено мисис Бантри.
— Точно така — съгласи се Ела. — Въпрос на темперамент. Работата е там, че у Марина има повече темперамент, отколкото у другите хора. Сякаш не знам! Да знаете само на какви неща съм ставала свидетел тя дояде последния сандвич. — Слава Богу, добре съм само секретарка.
Пета глава
Благотворителното парти в Госингтън Хол в полза на болницата Сейнт Джон привлече неочаквано голям брой посетители. Шилингите от входната такса започнаха да се трупат. От една страна, времето беше хубаво. Денят бе слънчев и ясен. Основната причина за наплива обаче без съмнение бе изключително голямото любопитство на местните хора да видят какво точно тези „кинаджии“ са направили с Госингтън Хол. Бяха се изказвали най-екстравагантни предположения. Плувният басейн, особено, бе предизвикал всеобщото одобрение. Повечето хора си представяха Холивуд като място, където филмови звезди се припичат на слънце до басейни в екзотична обстановка и в екзотична компания. Фактът, че климатът в Холивуд може би е по-подходящ за басейни, отколкото този в Сейнт Мери Мийд, изглежда никому не идваше на ум. Най-сетне, всяка година в английското лято има поне една приятна топла седмица и поне един път годишно неделните вестници поместват статии със заглавия „Как да се разхладим“, „Студени вечери“ и „Разхладителни напитки“. Басейнът се оказа точно такъв, какъвто повечето хора си го бяха представяли — голям и със синя вода. Бе обграден от изкуствени насаждения от храсти и живи плетове и имаше екзотична кабинка за преобличане. Множеството реагира по надлежния начин и с надлежните коментари.
— Нали е прекрасен?
— Този гьол наистина си го бива, има си хас!
— По време на ваканцията видях един такъв. Също като този беше.
— Просташки разкош е и толкоз. Аз да съм, ще забраня да се строят такива неща.
— Я виж този мрамор. Трябва да е струвал цяло състояние.
— Тези хора идват тук и мислят, че като имат много пари, могат да си правят каквото си искат.
— Някой ден може и по телевизията да го покажат.
Даже и мистър Симпсън, най-старият обитател на Сейнт Мери Мийд, който се хвалеше наляво и надясно, че е на деветдесет и шест години, макар и роднините му да настояваха, че е само на осемдесет и шест, бе дошъл. Тътрейки се с ревматичните си крака подпрян на бастун, той изказа най-висока похвала на видяното.
— Големи маскарлъци ще има да падат тук, помнете ми думата. Ще има да се събират голи мъже и жени да пият и да пушат — как им викаха вестниците на ония работи? — пури. Точно това ще стане. Да, да, големи маскарлъци ще има да се разиграват — повтаряше мистър Симпсън с огромно удоволствие.
Партито вървеше успешно. Срещу един допълнителен шилинг хората получаваха правото да огледат дома, да видят новото музикално студио, дневната и вече напълно неузнаваемата столова с ламперия от тъмен дъб, тапицирана с испанска кожа, както и някои други чудесии.
— Не може вече да се познае Госингтън Хол, нали? — коментираше снахата на мистър Симпсън.
Мисис Бантри дойде доста късно и с удоволствие отбеляза, че присъствието бе неочаквано голямо, а паричните постъпления — много добри.
Огромната палатка, в която се сервираше чай, бе препълнена. Мисис Бантри се огледа, за да види дали ще поднасят и кифли. С разливането на чая се занимаваха няколко много компетентни жени, както личеше, не от прислугата на имението, а наети отвън. Мисис Бантри започна да оглежда живия плет и изпита чувство на ревност. С удоволствие отбеляза, че никой не бе пестил сили и средства за поддържането му. Беше много хубав жив плет, такъв, какъвто трябва да бъде, добре гледан и добре подстриган. Разбира се, тя бе убедена, че никой от стопаните не се занимаваше лично него. Не ще и дума, че беше донесъл добра печалба на някоя сериозна градинарска фирма. Без съмнение обаче фирмата бе си свършила работата както трябва, подпомогната от доброто време и от отсъствието на ограничения в разходите.
След малко мисис Бантри реши, че атмосферата слабо й напомня за откритите приеми в Бъкингамския дворец. Всички напираха да видят всичко, което можеше да бъде видяно, и от време на време неколцина избраници биваха отвеждани на по-интимни разговори в недостъпните за останалите гости части на къщата. Не след дълго към нея се доближи строен млад мъж с дълга вълниста коса.