— Е, предполагам, че и те имат право на уединение — извини собствениците мисис Бантри.
Върнаха се обратно по коридора. Мисис Бантри надникна през един от прозорците и забеляза мисис Миви от Новия квартал. Мисис Миви изглеждаше очарователна в дантелената си муселинена рокля. Заедно с нея беше Чери, която помагаше на мис Марпъл. Мисис Бантри в момента не можа да си спомни фамилното й име. Разговаряха и се смееха и очевидно се чувстваха добре.
Къщата изведнъж й се видя стара, порутена, изкуствено разкрасена. Въпреки нововъведенията и свежата боя си бе останала една стара и уморена викторианска къща. „Добре сторих, че се махнах оттук, помисли си мисис Бантри. Къщите са като хората. И при тях настъпва сетният час. При тази отдавна е настъпил. Направили са й пластична операция, но не е имало никаква полза от това.“
Внезапно глъчката от долния етаж леко се засили. Другите две жени ускориха стъпката.
— Какво става? — попита едната. — Май става нещо.
Отправиха се към стълбището. Покрай тях премина бързо Ела Зелински и се опита да отвори вратата на една от спалните.
— Дявол да го вземе! — промърмори тя. — Разбира се, че са ги заключили.
— Има ли нещо? — попита мисис Бантри.
— На една жена й призля — отговори кратко Ела.
— Боже мой, колко съжалявам. Мога ли да помогна с нещо?
— Тук някъде дали не може да се открие лекар?
— Не забелязах нито един от местните ни лекари, но все някой от тях ще да е тук — отвърна мисис Бантри.
— Джейсън сега търси лекар по телефона — добави Ела, — но на оная жена май наистина й е много зле.
— Коя е тя? — попита мисис Бантри.
— Някоя си мисис Бедкок, ако не се лъжа.
— Хедър Бедкок? Та допреди малко нищо й нямаше.
— Получила е шок, припадък или нещо от този род — отвърна нетърпеливо Ела Зелински. — Знаете ли дали е имала някакви оплаквания от сърце или нещо подобно?
— Всъщност не знам нищо за нея — каза мисис Бантри. — Тя е от новите хора тук. Живее в Новия квартал.
— В Новия квартал? А, да, говорите за ония къщички. Даже не знам кой е съпругът й и как изглежда.
— На средна възраст е, тих и светлокос. Трябва да е някъде тук, нали дойде заедно с нея.
Ела Зелински влезе в една от баните.
— Даже и не знам какво може да й помогне — оплака се тя. — Тук някъде имаше ароматични соли, дали ще свършат работа?
— Припадък ли има? — попита мисис Бантри.
— Не, нещо по-лошо.
— Ще видя дали не мога да помогна с нещо — каза мисис Бантри и тръгна бързо към стълбищната площадка. Там насмалко не се сблъска с Джейсън Ръд.
— Да сте виждала Ела? — попита той. — Ела Зелински?
— В една от баните е. Търси някакви лекарства.
— Няма защо да си прави труда — каза Джейсън Ръд. Нещо в гласа му уплаши мисис Бантри. Погледна го в очите.
— Нещо лошо ли се е случило? Наистина лошо?
— Би могло да се каже, че да — отвърна Джейсън Ръд. — Клетата жена е мъртва.
— Мъртва? — мисис Бантри бе наистина шокирана. — Та преди малко нищо й нямаше — повтори думите си от преди няколко мига.
— Знам, знам — възкликна вече навъсеният Джейсън. — Боже мой, що за работа.
Шеста глава
I.
— Ето ни и нас — започна мис Найт, поставяйки поднос със закуска на масичката до леглото на мис Марпъл. — Как сме тази сутрин? Виждам, че вече сме дръпнали завесите — продължи тя с леко неодобрение в гласа.
— Будя се рано — обясни мис Марпъл. — И с теб ще стане същото, когато станеш на моите години.
— Преди около половин час се обади мисис Бантри — съобщи мис Найт. — Искаше веднага да разговаря с теб, но й казах, че ще е по-добре да ти позвъни след закуска. Реших, че не трябва да те безпокоя, преди да си закусила или поне изпила чаша чай.
— Когато се обаждат приятелите ми, предпочитам веднага да ме свързват с тях — каза мис Марпъл.
— Знам, знам, но ми се стори, че не бива да го правя. По-добре изпий си първо чая и изяж яйцето, препечената филийка и маслото и тогава ще те свържа.
— Преди половин час, казваш — повтори замислено мис Марпъл. — Значи, някъде към осем часът.
— Прекалено ранен час — повтори становището си мис Найт.
— Не ми се вярва мисис Бантри да ме е търсела толкова рано, без основателна причина за това — каза мис Марпъл замислено. — Тя не е от тези, които имат навика да говорят рано по телефона.