— С други думи полицията смята, че Бедкок не е техният човек. Работата изглежда интересна. Ако ви разбирам добре, сър, трябва да заминавам за Сейнт Мери Мийд.
— Да. Тръгни колкото се може по-скоро, Дърмът. Кой искаш да те придружава?
Дърмът се замисли за миг.
— Най-добре ще е да дойде Тидлър — каза той. — Разбира си от работата и освен това си пада малко филмова звезда. Това би могло да се окаже полезно.
Заместник-началникът на полицията кимна с разбиране.
— Късмет — пожела той на раздяла.
II.
— Я виж ти! — възкликна мис Марпъл, като поруменя от удоволствие и изненада. — Я виж ти, това наистина е изненада. Как си, мое мило момче? Всъщност, май вече не си момче. Какъв си сега — старши инспектор, или, как му викат сега, „командир“?
Дърмът й обясни сегашното си звание.
— Предполагам, че едва ли е необходимо да те питам защо си тук — каза мис Марпъл. — Нашето местно убийство е заслужило вниманието на Скотланд Ярд.
— Прехвърлиха го на нас — потвърди Дърмът. — Естествено, веднага след пристигането си се явих първо в щаба.
— Искаш да кажеш, че… — мис Марпъл бе поласкана.
— Да, лельо — каза й свойски Дърмът. — Теб имах предвид.
— Боя се, че днес вече много не ме бива — отвърна мис Марпъл със съжаление. — Не излизам често.
— Излизаш достатъчно често, колкото да паднеш и да те вдигне една жена, която десет дни след това става жертва на убийство — прекъсна я Дърмът Крадък.
Мис Марпъл измърмори нещо, което можеше да се изтълкува и като „Я виж ти“.
— Не знам откъде научаваш тези неща — добави тя.
— Би трябвало да знаеш — рече Дърмът Крадък. — Самата ти си ми казвала, че в едно село всеки знае всичко за всички. Между другото — добави той, — още като я видя, помисли ли, че ще бъде убита?
— Не, разбира се! — възмути се мис Марпъл. — Що за мисъл!
— Не откри ли в погледа на съпруга й нещо, което да ти напомни за Хари Симпсън или за Дейвид Джоунс? Въобще за някой твой стар познат, който е бутнал жена си в някоя пропаст?
— Не — отвърна мис Марпъл. — Сигурна съм, че мистър Бедкок никога не би извършил такова злодеяние. Е, почти съм сигурна — добави тя замислено.
— Е, след като знаеш каква е човешката природа… — промърмори Крадък.
— Така е — каза мис Марпъл. — Предполагам, че след като премине първоначалната му скръб, бързо ще я забрави.
— Защо? Грубо ли се е държала с него?
— Не — отвърна мис Марпъл. — Според мен обаче не бе тактична жена. Грижовна — да. Тактична — в никакъв случай. От онези жени, които се грижат за мъжа си, когато е болен, гледат винаги да е добре нахранен и поддържат домакинството. Не допускам обаче някога да се е опитала да разбере какво точно той мисли или чувства. При такова отношение един мъж се чувства самотен.
— Какво мислиш ще стане с него? Ще бъде ли така самотен и в бъдеще?
— Предполагам, че скоро отново ще се ожени — каза мис Марпъл. — Може би даже много скоро. И по всяка вероятност, за негово нещастие, за жена от същия тип. Ще се ожени за жена с характер, по-силен от неговия, това искам да кажа.
— Имаш ли някого конкретно предвид? — попита Дърмът.
— Не — каза мис Марпъл. — Толкова малко съм в течение на това, което става — добави тя със съжаление.
— Добре. Но в такъв случай, какво мислиш по въпроса? Мисленето никога не ти е изневерявало.
— Мисля, че би трябвало да поговориш с мисис Бантри — отвърна неочаквано мис Марпъл.
— Мисис Бантри? Коя е тя? Има ли някакво отношение към филмовия свят?
— О, не — каза мис Марпъл. — Живее в източната част на Госингтън. И тя е била на партито. Преди време Госингтън Хол бе нейна собственост. Нейна и на съпруга й, полковник Бантри.
— Казваш, че е била на партито. Видяла ли е нещо?
— Според мен е най-добре да чуеш от самата нея какво е видяла. Може и да няма кой знае какво отношение към случилото се, но не е изключено и да ти подскаже някои работи. Кажи й, че аз те изпращам. И да не забравя, спомени й Дамата от Шалот.