След това започна да разказва всичко това отново. С други думи, но със същата структура на изложението. Всички били готови да окажат всякакво съдействие. И мистър Джейсън Ръд и мис Марина Грег, всички щели да се радват да помогнат с каквото могат. Междувременно кимна многозначително четиридесет-петдесет пъти. Дърмът Крадък се възползва от една пауза и взе думата:
— Много ви благодаря.
Изрече тези думи тихо, но с категоричност, която прекъсна словоизлиянията на Хейли Престън.
— Ами тогава…
— Казахте, че мога да задавам въпроси.
— Разбира се. Заповядайте.
— Тя тук ли умря?
— Мисис Бедкок ли?
— Да, мисис Бедкок. Тук ли умря?
— Да. Точно тук. Сега ще ви покажа и стола.
Бяха застанали на стълбищната площадка. Хейли Престън направи няколко крачки в посока към коридора и посочи едно кресло от дъб с доста кичов вид.
— Беше седнала ей точно тук — поясни той. — Каза, че не се чувствала добре. Някой отиде да търси лекарства, а тя междувременно умря. Точно тук.
— Разбирам.
— Нямам представа дали преди това е ходила скоро на лекар. Ако я беше предупредил, че сърцето й не е наред…
— Нищо е нямало на сърцето й — прекъсна го Дърмът Крадък. — Била е съвършено здрава жена. Умряла е от това, че е погълнала свръхдоза, шест пъти по-голяма от максимално допустимата, от едно лекарство, чието научно название няма да се опитам да произнеса, но което иначе е известно като „Калмо“.
— Много добре го знам — каза Хейли Престън. — И аз понякога прибягвам до него.
— Наистина ли? Това е много интересно. Намирате ли да има положителен ефект?
— О, действието му е превъзходно. От него хем се съвземаш, хем те успокоява. Не знам дали ме разбирате. Естествено, трябва да се поемат нормални дози.
— В този дом държите ли такова лекарство?
Крадък знаеше отговора, но зададе въпроса си така, сякаш наистина любопитстваше. Отговорът на Хейли Престън беше съвсем искрен.
— Има го навсякъде. Сигурно в аптечките на всички бани има по едно шишенце.
— Това няма да улесни работата ни.
— Може и тя също да е опитала това лекарство, пък да се е оказала алергична към него — изказа предположение Хейли Престън.
Крадък не даде вид, че тези думи са го убедили. Хейли Престън въздъхна.
— Вие сигурен ли сте относно размера на свръхдозата? — попита той.
— Напълно. Дозата е била смъртоносна, а мисис Бедкок въобще не е ползвала подобни лекарства. Доколкото успяхме да разберем, единствените лекарства, до които е прибягвала, са били сода бикарбонат и аспирин.
Хейли Престън поклати глава.
— Да… Това ще ни създаде проблем. Да, съвсем определено.
— Мистър Ръд и мис Грег къде точно посрещнаха гостите си?
— Ей тук — Хейли Престън отиде до края на горната стълбищна площадка.
Старши инспектор Крадък застана до него. Насочи поглед към отсрещната стена. В центъра й беше италианската мадона с младенеца. Реши, че това е добре направено копие на някоя известна картина. Мадоната, облечена в синя роба, държеше спокойно малкия Исус и двамата се усмихваха. Около тях се бяха скупчили хора, вперили поглед в младенеца. Дърмът Крадък реши, че това е една от най-приятните мадони, които е виждал. Отляво и отдясно на картината имаше два тесни прозореца. Цялостният ефект беше много приятен, но там нямаше нищо, абсолютно нищо, от което изражението на една жена да заприлича на обречената Дама от Шалот.