— Разбира се, през това време по стълбището са продължавали да се качват хора, нали? — попита Крадък.
— Да. Не на големи групи, разбира се. Някои ги доведох аз, други ги придружи Ела Зелински, секретарката на мистър Ръд. Искахме всичко да бъде приятно и неофициално.
— Вие бяхте ли тук, когато мисис Бедкок се изкачи по стълбището?
— Неудобно ми е да ви призная това, старши инспектор Крадък, но просто не мога да си спомня. Имах един списък с имена, излязох навън и започнах да докарвам хората. Довеждах ги дотук, имах грижата да им предложат напитки и след това излизах да поема следващата група. Дотогава не познавах мисис Бедкок лично, а и тя не беше в моя списък.
— А за мисис Бантри спомняте ли си?
— Да, разбира се, нали става дума за бившата собственичка на тази къща? Ако не се лъжа тя, мисис Бедкок и съпругът й се появиха горе-долу по едно и също време. След това дойде кметът. Беше си сложил кметската огърлица и бе придружен от съпругата си, с жълта коса и тъмносиня надиплена рокля. За тях си спомням. Не им предложих напитки, защото трябваше да побързам да доведа следващата група.
— Кой им наля напитки?
— Не мога да ви кажа с положителност. Трима или четирима от нас се занимаваха с тази работа. Слязох по стълбите тъкмо, когато кметът се качваше.
— Кого още срещнахте по стълбите, когато слизахте? Спомняте ли си?
— Джим Галбрайт, един от журналистите, които отразяваха събитието, и още трима или четирима, които не познавам. Имаше и двама фотографи. Един от местните, не си спомням името му, и едно момиче от Лондон, специализирано в художествена фотография от трудни ракурси. Бе заела позиция с апарата си точно в онзи ъгъл, за да може да заснема как мис Грег приема гостите. Чакай да не забравя, май точно тогава се появи и Ардуик Фен.
— Кой е Ардуик Фен?
Хейли Престън бе шокиран от този въпрос.
— Той е голяма клечка, старши инспекторе. Голяма клечка в света на телевизията и киното. Даже не знаехме, че е в Англия.
— Идването му изненада ли беше за вас?
— Бих казал, че да — отвърна Престън. — Много мило бе от негова страна, че дойде, макар и съвсем неочаквано.
— Той стар приятел на мис Грег и на мистър Ръд ли е?
— Стар приятел е на Марина още от времето, когато е била женена за втория си съпруг. Колко са близки с Джейсън, не ми е ясно.
— Така или иначе, пристигането му е било приятна изненада.
— Много приятна, не ще и дума. Идването му зарадва всички ни.
Крадък кимна с разбиране и премина към други теми. Зададе множество въпроси за напитките, за техните съставки, за поднасянето им, за това, кой ги е поднасял, за сервитьорите от дома и външните. Отговорите подсказваха извода, за който инспектор Корниш вече му беше намекнал. Всеки един от присъстващите тридесетина души е бил в състояние да отрови без усилия Хедър Бедкок. Същевременно всеки един от тях е можел да бъде забелязан, ако се опита да направи това. Рискът действително е бил много голям.
— Благодаря ви — привърши най-сетне Крадък. — Сега бих желал, ако е възможно, да поговоря с мис Марина Грег.
Хейли Престън поклати глава.
— Съжалявам — каза той. — Наистина съжалявам, но това сега наистина е невъзможно.
— Наистина ли? — Крадък го изгледа въпросително.
— Тя е сломена. Тя е напълно сломена. Докара тук личния си лекар, за да се грижи за нея. Той й издаде свидетелство. У мен е. Ей сега ще ви го дам.
Подаде медицинското свидетелство на Крадък, който го взе и го прочете.
— Да… Разбирам — кимна той. — При Марина Грег постоянно ли дежури лекар?
— Знаете що за хора са тези актьори и актриси, винаги са под голямо напрежение. Такъв им е животът. Прието е да се смята, че е редно, когато става дума за големите звезди, да разполагат винаги с лекар, който да е добре запознат лично със здравословното им състояние и с нервите им. Морис Гилкрист има много добра репутация. Дълги години се е грижил за мис Грег. През последните четири години тя често боледуваше, както навярно знаете. Дълго време престоя в болница. Едва от една година започна да си възстановява силата и здравето.
— Разбирам.
Хейли Престън изглежда почувства облекчение, че Крадък не прояви настойчивост.
— А не искате ли да видите мистър Ръд? — предложи той. — Той ще се върне… — Престън погледна часовника си. — След десетина минути ще се прибере от студиото. Ще можете да разговаряте с него, ако това ви устройва.