— А това лекарство, „Калмо“? Самата Марина Грег използва ли го?
— Използва го непрестанно — каза доктор Гилкрист. — Както и всички останали тук. И Ела Зелински го взима, също и Хейли Престън, половината домочадие. То сега е на мода. Лекарствата от този род всъщност не се различават едно от друго. Просто на хората дадено лекарство им омръзва и след това опитват ново, решават, че то е чудесно и в това е цялата разлика.
— Наистина ли в това е цялата разлика?
— В това е — увери го Гилкрист. — Лекарството върши работа. Успокоява те или те ободрява и те кара да чувстваш, че си в състояние да направиш неща, за които без него можеш да си въобразиш, че не са ти по силите. Гледам да ги предписвам колкото се може по-малко, но те всъщност не са опасни, ако се взимат с мярка. Помагат на хората, които не могат сами да си помогнат.
— Ще ми се да разбера какво всъщност искате да ми кажете — рече Дърмът Крадък.
— Опитвам се да разбера как би следвало да изпълня своя дълг — отвърна Гилкрист. — Този въпрос има два аспекта. От една страна, като лекар имам дълг към пациента си. Това, което той споделя с мен, е поверително и трябва да си остане между нас. От друга страна пък, възможно е този пациент да се окаже в опасна ситуация. Тогава мой дълг ще бъде опасността, надвиснала над него, да бъде предотвратена.
Докторът замълча. Крадък го погледна и не каза нищо.
— Да — каза доктор Гилкрист. — Струва ми се, че вече знам какво трябва да направя. Трябва да ви помоля, старши инспектор Крадък, да запазите в тайна това, което ще ви кажа. Не от колегите ви, разбира се. Не трябва обаче да го узнава никой външен човек, най-малко пък някой от обитателите на този дом. Приемате ли това мое предложение?
— Не мога да поема твърд ангажимент — отвърна Крадък. — Не мога да знам какво ще стане по-нататък. В общи линии, да, съгласен съм. Думата ми е, че каквато и информация да ми дадете, ще предпочета да я запазя за мен и за моите колеги.
— А сега ме изслушайте — рече Гилкрист, — макар че това, което ще ви кажа, може да се окаже и без всякакво значение. Когато жените са в такова нервно състояние, в което Марина Грег е сега, говорят какви ли не неща. Ще ви съобщя нещо, което тя ми каза. Повтарям, че може да няма никакво значение.
— И какво ви каза тя? — попита Крадък.
— Тя направо бе сломена от случилото се. Извика ме. Дадох й успокоително. Седнах до нея, хванах ръката й, казах й да се успокои и започнах да й разправям, че всичко ще се оправи. Сетне, непосредствено преди да заспи, ми каза: „Това е било предназначено за мен, докторе“.
Крадък го погледна изненадано:
— Нима точно това каза? А сетне? На другия ден?
— Повече не засегна тази тема. Аз веднъж я заговорих за това, но тя отклони разговора. „Сигурно не сте ме разбрал добре“, ми каза. „Не си спомням да съм казала подобно нещо. Сигурно вече съм била унесена от успокоителното.“
— Обаче вие смятате, че го е казала сериозно?
— Напълно сериозно го каза — потвърди Гилкрист. — Разбира се, не твърдя, че то е вярно — направи веднага уговорката той. — Дали някой е искал да отрови именно нея или да отрови Хедър Бедкок не мога да знам. Това вие сигурно ще го изясните по-добре от мен. Това, което казвам, е, че Марина Грег съвсем определено си бе помислила, че тази отрова е била предназначена за нея.
Крадък замълча за миг, преди да реагира:
— Благодаря ви, доктор Гилкрист. Благодаря ви за информацията и искам да ви кажа, че разбирам вашите мотиви. Не смятате ли обаче, че ако Марина Грег е била права, опасността за нея още не е отминала.
— В това е работата — каза Гилкрист. — Точно в това е работата.
— А имате ли причини да вярвате, че това е така?
— Не, нямам.
— Имате ли представа какви основания е могла да има, за да каже това?
— Не.
— Благодаря ви.
Крадък се изправи.
— Да не забравя, докторе, дали е споделила същото и със съпруга си? — зададе той последен въпрос.
Гилкрист бавно поклати глава:
— Не. Напълно съм сигурен в това. Не го е казала на съпруга си.
Погледите им се срещнаха за миг и след това Гилкрист леко кимна с глава.
— Не ви трябвам повече, нали? Ще отида при пациентката си. Ще се постарая да получите възможност да разговаряте с нея колкото се може по-скоро.