Той излезе от стаята. Крадък остана и започна съвсем тихо да си подсвирва.
Десета глава
— Джейсън се върна — съобщи Хейли Престън. — Бихте ли дошъл с мен, старши инспекторе? Ще ви придружа до стаята му.
Стаята, която Джейсън Ръд използваше едновременно като дневна и кабинет, се намираше на първия етаж. Бе обзаведена с вкус, но не и луксозно. Не издаваше с нищо вкусовете и предпочитанията на стопанина й.
Джейсън Ръд се изправи иззад бюрото си и се запъти към Дърмът. Още когато го видя Крадък реши, ме Джейсън Ръд е силна личност. Хейли Престън бе добре изпълняващ функциите си дърдорко. Гилкрист излъчваше сила и магнетично привличане. Сега обаче Дърмът се срещна с човек, чиято същност, веднага осъзна това, няма да му е лесно да разгадае. По време на кариерата си Крадък се бе срещал с много хора и ги бе оценявал. Даваше си сметка, че вече често четеше мислите на хората, с които контактуваше. Веднага обаче разбра, че ще може да прочете единствено тези мисли на Джейсън Ръд, които самият той му позволи. Очите му, хлътнали и замислени, оглеждаха света, но не издаваха нищо. Грозната му и ръбеста глава говореше за силен интелект. Лицето му на клоун можеше да те привлече или да те отблъсне. „Така, каза си Дърмът Крадък, сега ще трябва да седна, да слушам и внимателно да запомням всичко“.
— Моля ви да ме извините, старши инспекторе, ако ви се е наложило да ме почакате. Задържаха ме в студиото. Мога ли да ви предложа нещо за пиене?
— Точно сега не, мистър Ръд. Благодаря ви.
Клоуновското лице на Ръд придоби весело и иронично изражение.
— Не върви да приемеш да те почерпят с нещо в дом като нашия, това ли си помислихте?
— Щом искате да знаете, не това си помислих.
— Разбира се, разбира се. Е, старши инспекторе, какво желаете да знаете? Какво бих могъл да ви разкажа?
— Мистър Престън вече отговори на всички въпроси, които му зададох.
— Това, което ви каза, беше ли ви полезно?
— Не толкова полезно, колкото би ми се искало.
Джейсън Ръд го изгледа въпросително.
— Разговарях и с доктор Гилкрист. Според него съпругата ви все още не е в такова състояние, че да отговаря на въпроси.
— Марина е много чувствителна — обясни Джейсън Ръд. — Между нас казано, податлива е на нервни кризи. Надявам се да се съгласите с мен, че едно убийство извършено в непосредствена близост до теб, може да причини такава нервна криза.
— Да, това не е приятно изживяване — съгласи се сухо Дърмът Крадък.
— Така или иначе, съмнявам се жена ми да бъде в състояние да ви каже нещо, което да не можете да научите и от мен. Бях до нея, когато това се случи. Искрено казано, смятам се за по-наблюдателен от съпругата си.
— Първият въпрос, който бих искал да ви задам — започна Дърмът Крадък, — вероятно е въпрос, който вече ви е бил зададен и на който сте отговорил, но така или иначе трябва да ви задам: съпругата ви познавала ли се е с Хедър Бедкок?
Джейсън Ръд поклати отрицателно глава.
— Никак. И аз видях тогава тази жена за пръв път в живота си. Преди това бях получил две писма, подписани от нея, изпратени от името на болницата Сейнт Джон. За пръв път я срещнах лично обаче пет минути преди смъртта й.
— Тя е казала, че преди това се е срещала с жена ви, нали?
Джейсън Ръд кимна:
— Да, преди дванадесет или тринадесет години, ако не се лъжа. На Бермудските острови. Имало е някакво голямо благотворително парти в помощ на болничните заведения и Марина е взела участие в него. Мисис Бедкок, веднага след като се ръкува с нея, започна да й разправя някаква дълга история за това, как, макар и тогава да била на легло, болна от „грип“, отишла на партито и взела автограф от жена ми.
Ироничната усмивка отново се изписа върху лицето му.
— Мога да ви кажа, старши инспекторе, че това често се е случвало. Хората често са правели дълги опашки, за да получат автограф от жена ми и обикновено ценят и запомнят този момент. Съвсем естествено, запомнят го като събитие в живота си. Не по-малко естествено е и това, че жена ми не е в състояние да помни хилядите колекционери на автографи. Искрено казано, тя въобще не си спомни да е срещала мисис Бедкок преди.
— Това го разбирам напълно — рече Крадък. — Един от присъствалите ми разказа обаче, мистър Ръд, че жена ви е била, как да го кажа, леко разсеяна в момента, когато мисис Бедкок я е занимавала със спомените си. Вие самият забелязахте ли да е имало такова нещо?