Марина бе напълно сломена от това и няколко години бе много зле, наложи се да постъпи в санаториум. Макар и бавно, в крайна сметка все пак се съвзе. Малко след това се оженихме и тя започна да се интересува повече от живота и да мисли, че може би би могла все пак да бъде щастлива. В началото й бе трудно да получи някаква подобаваща й роля във филм. Всички се съмняваха дали при здравословното си състояние би издържала на напрежението. Наложи ми се да водя същински битки за това — Джейсън Ръд стисна устни. — Резултатът от битките бе успешен. Започнахме да снимаме филм. Междувременно купихме този дом и започнахме да го ремонтираме. Преди две седмици Марина ми каза, че е много щастлива, че най-сетне ще започне щастлив живот в собствен дом, че няма повече да мисли за миналите си проблеми. Това малко ме изнерви, защото надеждите й ми се сториха, както винаги, прекалено оптимистични. Нямаше обаче съмнения в това, че тя се чувства щастлива. Нервността й изчезна и започнаха да я обладават спокойствие и уравновесеност, каквито дотогава не бях забелязвал у нея. Всичко вървеше на добре, докато… — тук Джейсън направи пауза и след това гласът му внезапно се изпълни с горчивина. — Докато се случи това нещо! Докато тази жена умря точно тук! Това само по себе си беше шокиращо. Не можех да си позволя да рискувам Марина да научи, че е имало покушение именно върху нейния живот. Това можеше да предизвика някакъв втори шок, може би фатален. Това можеше да я доведе до още един душевен срив.
Джейсън Ръд отправи поглед към Дърмът.
— Сега разбирате ли ме?
— Разбирам гледната ви точка — отвърна Крадък. — Извинете ме, обаче, но не пропускате ли един важен аспект на случилото се? Изразихте пред мен убедеността си, че е бил направен опит да се отрови съпругата ви… Нима тази опасност е изчезнала? Щом отровителят веднъж не е успял, не е ли възможно да се опита да повтори опита си?
— Естествено, помислих и за това — каза Джейсън Ръд. — Убеден съм обаче, че след като съм — как да го кажа — предупреден, вече ще мога да взема всички предпазни мерки, за да опазя жена си от покушение. Ще бдя над нея и ще се погрижа всички останали също да бдят. Според мен сега най-важното за нея е тя да не узнае, че животът й е бил изложен на опасност.
— И според вас тя не знае това, така ли? — попита предпазливо Дърмът.
— Разбира се, че не знае. Няма си и представа.
— Уверен ли сте?
— Напълно съм уверен. Такава мисъл не би могла да й дойде на ум.
— На вас обаче ви дойде на ум — отбеляза Дърмът.
— Това е съвсем различно — отвърна Джейсън Ръд. — До тази мисъл дойдох по логически път, но жена ми не възприема света логично. Не би могла да си представи, че някой би искал да й види сметката. Такава възможност въобще не би й дошла на ум.
— Може и да сте прав — продума бавно Дърмът. — Остават обаче няколко други въпроса. Ще ви попитам направо: кого подозирате?
— Не мога да ви кажа.
— Извинете ме, мистър Ръд, но как да ви разбирам? Не можете или не искате да ми кажете?
— Не мога да ви кажа — отговори веднага Джейсън Ръд. — Въобще не мога да ви кажа. Просто ми се вижда невъзможно някой да изпитва такава силна антипатия към нея, толкова много да я мрази, че да направи такова нещо. От друга страна, ако се основаваме единствено на фактите, вероятно се е случило именно това.
— Бихте ли ми описал фактите така, както вие ги виждате?
— Добре, щом желаете. Обстоятелствата са съвършено ясни. Аз налях два коктейла дайкири от една предварително приготвена кана. Занесох ги на Марина и на мисис Бедкок. Какво е направила след това мисис Бедкок, не знам. Жена ми държеше чашата си в ръка. По някое време се доближиха кметът и съпругата му. Тя остави чашата си, която не бе докоснала, й поздрави. След това поздрави и други хора. Един стар приятел, когото не бяхме виждали от години, неколцина от тукашните хора и няколко души от студиото. През това време чашата с коктейла остана върху масичката, която тогава беше зад нас, тъй като ние се бяхме придвижили малко напред, към стълбището. По изрична молба на представителите на местния вестник бяха направени една или две снимки на жена ми, когато се ръкува с кмета. Предполагаше се, че това ще достави удоволствие на тукашните хора. Докато снимаха, аз донесох няколко чаши с напитки за последните новопристигнали. В чашата на жена ми е била сипана отрова навярно именно по това време. Не ме питайте как е станало това, сигурно не е било лесно. От друга страна изненадващо е, че когато някой е достатъчно хладнокръвен да извърши нещо открито и без да изгуби самообладание, вероятността хората около него да му обърнат внимание е съвсем малка. Питате ме дали подозирам някого. На това мога да ви отговоря, че поне двадесет души са могли да свършат тази работа. Хората, нали ме разбирате, се бяха разделили на малки групи. Разговаряха помежду си и шетаха насам-натам, за да видят какви промени има в дома. Бяха в движение, в непрестанно движение. Мислих, напрягах се, но така и не стигнах до нищо, до абсолютно нищо, което да насочи подозренията ми към някаква конкретна личност.