Спря и въздъхна отчаяно.
— Разбирам ви — каза Дърмът. — Продължете, ако обичате.
— Това, което ще ви кажа, сигурно вече сте го чул.
— Бих искал да го чуя и от вас.
— Е, бях се върнал отново към стълбището. Жена ми се бе обърнала с лице към масичката и бе пресегнала да си вземе напитката. В това време мисис Бедкок леко възкликна. Някой вероятно я беше блъснал, защото чашата й се изплъзна от ръката й и се разби на пода, Марина, естествено, постъпи като добра домакиня. И нейната рокля бе намокрена от течността. Тя не обърна внимание на това, изтри роклята на мисис Бедкок собствената си носна кърпа и настоя гостенката да вземе нейната чаша. Спомням си, че каза: „Аз и без това вече достатъчно пих“. И толкоз. Мога обаче да ви уверя в едно: фаталната доза не е била сипана след това, защото мисис Бедкок веднага започна да пие от чашата. Както ви е известно, четири или пет минути след това вече бе мъртва. Чудя се, просто се чудя какво ли е чувствал отровителят, след като е разбрал, че планът му се е провалил.
— Всичко това още тогава ли го съобразихте?
— Не, разбира се. Тогава стигнах, съвсем естествено, до извода, че жената е получила някакъв удар. Сърдечен удар, коронарна тромбоза, нещо от този род. Въобще не ми дойде на ум, че става дума за отравяне. Щеше ли и на вас да ви дойде на ум такова нещо? Пък и на които и да е друг.
— По всяка вероятност, не — отвърна Дърмът. — Е, изложението ви е ясно и очевидно сте уверен във фактите, както ми ги описахте. Казахте, че не подозирате конкретно никого. Виж, с това не бих могъл напълно да се съглася.
— Уверявам ви, че това е самата истина.
— Нека да подходим към въпроса от друг ъгъл. Кой би могъл да поиска да стори зло на жена ви? Може да ви прозвучи и мелодраматично, но какви врагове е имала?
Джейсън Ръд направи красноречив жест.
— Врагове? Какви врагове? Толкова е трудно да се определи понятието „враг“. Светът, в който живеем жена ми и аз, е наситен със завист и неприязън. Винаги има хора, които пускат грозни слухове, които интригантстват зад гърба ти и които ще ти сторят нещо лошо, ако ти завиждат и намерят изгоден случай да го направят. Това обаче не означава, че който и да е от тези хора е убиец или, ако щете, даже потенциален убиец. Не сте ли съгласен?
— Съгласен съм. В случая имам предвид нещо по-значително от завистта или дребнавата неприязън. Има ли някой, когото жена ви в миналото да е наранила с нещо?
Джейсън Ръд не побърза да опровергае това предположение. Вместо това се намръщи.
— Искрено казано, мисля, че не — каза най-сетне. Я трябва да ви призная, че и аз доста мислих по този въпрос.
— Нещо, което да е било свързано с някаква любовна история? С връзката й с някакъв мъж?
— Разбира се, имало е такива истории. Може и да се приеме, предполагам, че Марина някога се е отнесла зле към някакъв мъж. Убеден съм обаче, че няма нищо, което да е могло да предизвика трайна омраза.