— Нейният случай не е такъв. Тя е вманиачена на тази тема. Постоянно си мисли за това.
— А мистър Ръд как приема тази работа?
— А, детето не е от него. То е от предишния й съпруг, Айсидър Райт.
— А, да, вярно. А той къде е сега?
— Ожени се повторно и живее във Флорида — побърза да отговори Ела Зелински.
— Бихте ли казала, че Марина Грег е успяла да си създаде много врагове?
— Не. По-точно, не повече от другите. Е, винаги има разни разправии, свързани с други мъже, с други жени и с други роли, нали ме разбирате.
— Не ви е известно да се е страхувала от някого?
— Марина ли? Да се е страхувала от някого ли? Не. Защо? Би ли трябвало да се страхува?
— Не знам — отвърна Дърмът и взе списъка с имената. — Много ви благодаря, мис Зелински. Ако ми се наложи да ви попитам още нещо, ще ви потърся отново. Нали не възразявате?
— Не, разбира се. И аз, и останалите желаем да помогнем с всичко, което ни е по силите.
II.
— Казвай сега, Том, какво ми носиш?
Детектив-сержант Тидлър се усмихна добродушно. Казваше се не Том, а Уилям, но колегите му бяха свикнали да го наричат Том Тидлър.
— Кажи какви златни и сребърни монети ми носиш — продължи Дърмът Крадък.
И двамата се бяха настанили в „Синия глиган“ и Тидлър току-що се бе завърнал там след един цял ден прекаран в киностудиото.
— Златните са много малко — отвърна Тидлър. — За случилото се не се говори много. Няма и никакви сензационни слухове. Само на едно-две места подхвърлиха, че може да става дума за самоубийство.
— Защо пък самоубийство?
— Казаха, че може да се е скарала с мъжа си и да се е опитала по този начин да го накара да страда. Но че всъщност не е възнамерявала сериозно да стигне до край. Натам избиха догадките.
— Не намирам тези догадки да са ни от особено голяма полза — каза Дърмът.
— Така е, разбира се. Там всъщност не знаят нищо определено. Знаят само това, с което непосредствено се занимават. Имат нагласата на хора, за които единственото важно нещо е да не се нарушава графика на снимането на филма. Вълнува ги само това, кога Марина Грег ще се върне на снимачната площадка. Тя преди време им била провалила един или два филма със своите нервни кризи.
— Там обичат ли я?
— Бих казал, че я намират за много досадна, но че в същото време не крият възхищението си от нея. Между другото, казаха, че мъжът й бил влюбен до уши в нея.
— Там какво мислят за него?
— Мислят, че е най-добрият жив режисьор или директор на продукция, не разбрах точно.
— Има ли слухове да се е замесил с някаква друга звезда, въобще, с някаква жена?
Том Тидлър примигна.
— Не — каза той. — Даже и намек нямаше за такова нещо. Защо питате? Съществува ли такава възможност?
— Не знам — отвърна Дърмът. — Марина Грег е убедена, че леталната доза е била предназначена за нея.
— И сега ли мисли така? Има ли основание?
— Почти съм убеден в това — каза Дърмът. — Но не това е важното. Важното е, че не го е казала на съпруга си. Споделила го е единствено със своя лекар.
— Смятате ли, че е щяла да му го каже, ако…
— Чудя се дали не е имала едно на ум, че съпругът й би могъл да бъде отговорен за това. Стори ми се, че докторът се изрази по един доста своеобразен начин. Допускам, че може и да си внушавам това, но съм по-склонен да мисля обратното.
— Както и да е, в киностудиото няма слухове в този смисъл. Ако ги имаше, щяха веднага да се разпространят.
— А самата тя да се е забъркала с друг мъж?
— Не. Впечатлението е, че е много влюбена в Ръд.
— Нещо интересно да си научил за миналото й?
Тидлър се ухили:
— Нищо, което да не можеш да прочетеш във филмовите списания.
— Май ще трябва да почна да ги чета — каза Дърмът. — За да уловя атмосферата.
— Нямате представа какви неща пишат и намекват там — предупреди го Тидлър.
— Чудя се дали мис Марпъл чете филмови списания — каза замислено Дърмът.
— Това нали е старата дама, която живее в къщичката до църквата?
— Точно така.
— Казват, че умът й сечал като бръснач — рече Тидлър. — И че нямало нищо, което да става тук и мис Марпъл да не го знае. Може и да не са й известни много неща за филмовия свят, но навярно би могла да ви съобщи доста неща за семейство Бедкок.