— Нещата вече са различни — каза Дърмът. — Тук вече има много нови хора. Започнаха да строят огромен жилищен район. Семейство Бедкок са от пришълците, които живеят в него.
— Разбира се, не научих много неща за местните жители — каза Тидлър. — Съсредоточих се главно върху сексуалния живот на филмовите звезди.
— Не си научил много — изръмжа Дърмът. — А да си успял да разбереш нещо повече за миналото на Марина Грег?
— Само това, че доста често се е омъжвала на младини, макар и не по-често от останалите кинозвезди. Първият и мъж бил много обикновен човечец, търгувал със земи и къщи, как му се викаше на това?
— Агент по продажбата на недвижими имоти, ако не се лъжа.
— Както и да е, не й подхождал много, та се отървала от него и се омъжила за някакъв чуждестранен княз или граф. И този брак не продължил дълго, но се разделили с добро. Тъкмо скъсала с него, и веднага се заловила за номер три, кинозвездата Робърт Тръскот. Тази връзка се описа като любовна история, наситена с много страст. На тогавашната му съпруга не й се щяло много-много да го изпуска, но нямало как, наложило й се. Плащал й обаче голяма издръжка. Ако съм разбрал добре, на всички тези хора им е много трудно, защото плащат много пари за издръжка на бившите си съпруги.
— Обаче и този брак не е просъществувал.
— Така е. Тя страдала повече от него от раздялата им, доколкото разбрах. След година или две обаче срещнала нова голяма любов, Айсидър Едикойси, драматург.
— Наистина екзотичен живот — рече Дърмът. — Е, за днес ни стига. Утре ще трябва да се заемем с малко по-трудна работа.
— Като например?
— Като например проверката на един списък, с който се сдобих днес. От двадесет и няколко имена ще трябва да елиминираме поне една част, а сред останалите ще трябва да търсим Хикс.
— Имате ли представа кой може да е Хикс?
— Никаква. Е, разбира се, ако не е Джейсън Ръд. Ще трябва да се отбия при мис Марпъл и да понауча нещо за местната обстановка — добави Дърмът Крадък с иронична усмивка.
Дванадесета глава
Мис Марпъл си имаше свои методи за водене на следствие.
— Това е много любезно от ваша страна, мисис Джеймсън. Наистина е много любезно. Просто не ми е по силите да ви кажа колко много съм ви благодарна.
— Моля ви се, мис Марпъл, недейте така. Много се радвам, че ще мога да ви бъда полезна с нещо. Предполагам, че ще искате най-новите броеве?
— Не, не — отвърна мис Марпъл. — Даже по-скоро бих предпочела по-старите.
— Заповядайте, в такъв случай — каза мисис Джеймсън. — Имаме много от тях и ви уверявам, че няма да ни трябват повече. Задръжте ги колкото време си искате. Май са доста тежички. Джени, ти вече приключи ли?
— Всичко е наред, мисис Джеймсън. Измих косата на госпожата и току-що включих сешоара.
— В такъв случай, би ли ми сторила една услуга? Да придружиш мис Марпъл до тях и да оставиш там тези списания? Не, моля ви се, мис Марпъл, не ни причинявате никакво неудобство. За нас е удоволствие да ви помогнем.
„Колко са любезни хората, помисли си мис Марпъл, особено когато те познават открай време.“ Мисис Джеймсън, дългогодишна собственичка на фризьорски салон, най-сетне бе отстъпила на повика на прогреса и бе заменила фирмената табела с нова, на която пишеше „СТИЛИСТ ДАЙАНА“. Иначе салонът си беше останал същият и мисис Джеймсън не промени начина, по който обслужваше потребностите на клиентите си. Там, освен че се правеха хубави фризури, вече се подстригваше и по-младото поколение и никой нямаше възражения против качеството на услугите. Ядрото на клиентелата на мисис Джеймсън бе група консервативни дами на средна възраст, които не смятаха, че е възможно другаде да им направят фризурите така, както ги правеха тук.
— Боже мой, какво е това? — попита Чери на следващата сутрин, тъкмо когато се канеше да включи бръмчащата прахосмукачка.
— Опитвам се да се пообразовам малко. Изучавам живота на филмовия свят — отвърна мис Марпъл. След това остави един брой на „Филмови новини“ и взе екземпляр от „Сред кинозвездите“. — Наистина е много интересно. Кара те да си спомняш за много неща.
— Тези хора си живеят фантастичен живот — каза Чери.
— Не, просто специализиран живот — забеляза мис Марпъл. — Високо специализиран. Също като живота на една моя приятелка, медицинска сестра в болница. Простота на отношенията, изпълнени с клюки и слухове. Достатъчно е да бъде назначен на работа един хубав млад доктор, за да се предизвика всеобщо оживление.