— Аз бих я сметнал за заподозряна номер едно.
— Наистина ли, Франк? След като са изминали цели петнадесет години и оттогава тя се е омъжила още два пъти?
Корниш рече, че от жените всичко може да се очаква. Дърмът не възрази на това твърдение по принцип, като отбеляза, че най-малко на него му приляга да се произнася по него.
— Обаче си съгласен, че това е факт в отношенията им, който трябва да се отчита? — настоя Корниш.
— Вероятно е така. Не бих му отдал обаче особено внимание. А какво ще кажеш за прислугата, която е поднасяла напитките?
— Значи, засега няма да се водим по „застиналия поглед“? И това проверихме. За партито се е погрижила една местна снабдителна фирма. Колкото до самия дом, в него са били икономът Джузепе и две местни момичета от бюфета на киностудиото. Не особено умни, бих казал, но безобидни.
— Отново ми прехвърляш топката, така ли? Ще поговоря с репортера. Може да е видял нещо, което да се окаже полезно. След това заминавам за Лондон. Ще трябва да поговоря с Ардуик Фен, с Лола Брюстър и с фотографката — как й беше името — Марго Бенс. И тя може би е видяла нещо.
Корниш кимна с разбиране.
— Аз все пак бих заложил на Лола Брюстър. Ти май не споделяш напълно моята убеденост?
— Мисля си за трудността — отвърна бавно Дърмът.
— За коя трудност?
— За трудността да налееш отрова в чашата на Марина без никой да те забележи.
— Но това е валидно за всички, нали? Било е много дръзко, наистина.
— Съгласен съм, че по начало е дръзко, но от страна на Лола това е щяло да бъде особено голяма дързост.
— Защо? — не схвана Корниш.
— Защото е била една от важните гостенки. Защото е някой. Защото е име. Защото всички са гледали най-вече нея.
— И това е вярно — съгласи се Корниш.
— Предполагам, че още от появяването й местните хора са я загледали, започнали са да си шепнат и да коментират. След размяната на поздрави с Марина Грег и Джейсън Ръд сигурно са я поели веднага секретарките. Никак не би й било лесно да направи каквото и да е, Франк. Колкото и сръчен да си, не можеш да бъдеш уверен, че никой няма да те види. Разбираш ли, Франк, кое би я затруднило?
— Аз вече казах, че това би затруднило всекиго.
— Не е съвсем така — отвърна Крадък. — Далеч не е така. Вземи например иконома Джузепе. През цялото време се занимава с чашите и напитките, налива ги и ги разнася. За него не би било проблем да постави едно прахче или няколко хапчета „Калмо“, в която и да е от тях.
— Джузепе ли? — Франк Корниш се замисли. — Допускаш ли той да е направил това?
— Нямам причини да мисля така — отвърна Крадък, — но бихме могли да открием и причина. Мотив, ако щеш. Да, на него му е било възложено да го направи. И за всеки друг от прислугата е щяло да бъде. Жалко, че тогава там е нямало никого от тях. Някой би могъл да се устрои на работа в компанията специално с тази цел.
— Искаш да кажеш, че може да е планирано толкова предварително?
— Все още нищо не знам — рече Крадък раздразнено. — Все още не знам абсолютно нищо. Така ще е, докато не измъкнем това, което искаме да узнаем от Марина Грег или от съпруга й. Те би трябвало да знаят или да подозират нещо, но нищо не ни казват. А ние все още не знаем защо не ни го казват. Предстои ни дълга работа.
Спря за миг и продължи:
— Ако оставим настрана „застиналия поглед“, което може да е чиста случайност, има и други хора, които са могли с лекота да свършат тази работа. Онази секретарка например Ела Зелински. И тя е пълнела и поднасяла чаши. На нея специално никой не би й обърнал внимание. Същото може да се каже и за онзи гъвкав младеж, забравих му името. Хейли? Хейли Престън, така се казваше, нали? И двамата са могли спокойно да го сторят. Ако щеш, ако някой от тях е искал да премахне Марина Грег, много по-безопасно за него би било да го направи именно при такива обстоятелства.
— Още някой да ти идва на ум?
— Е, да не забравяме и съпруга — отвърна Крадък.
— Значи, отново опряхме до съпруга — леко се усмихна Корниш. — Ние пък се бяхме насочили към онзи клетник, Бедкок, преди да разберем, че замисълът е бил да се убие Марина. Сега пък насочваме подозренията си към Джейсън Ръд. Не мога да не отбележа, че изглежда много привързан към нея.