— Да. Тук е. Да, сега ще го доведа — и постави обратно слушалката върху апарата. — Марина ви очаква — обърна се тя към Крадък.
III.
Марина Грег прие Крадък в една стая на първия етаж. Очевидно, бе нещо като нейна лична дневна, свързана със спалнята й. След всичко, което бе чул за депресията й и нервния й срив, Дърмът Крадък бе очаквал да види някакъв треперещ инвалид. Макар че Марина го посрещна полуизлегнала се на дивана, гласът й бе енергичен, а погледът й — ясен. Бе си поставила много малко грим, но независимо от това младееше и Дърмът почувства обаянието на нейната красота. Красота, изявена в изящните черти на лицето й и в свободно пуснатата й коса. В големите й очи с морскозелен цвят и във витите вежди, дължащи привлекателността си донякъде на козметиката, но повече — на природата. В топлата й и мила усмивка. Във всичко това се криеше някакво ненатрапчиво вълшебство.
— Старши инспектор Крадък? — посрещна го Марина. — Държах се съвсем неприлично и ви моля да ме извините за това. Позволих си да се отпусна след това ужасно нещо. Можеше и да се стегна, но не го направих. Просто се срамувам от себе си. — Усмивката й бе мила и същевременно изпълнена с тъга. Подаде му ръка и той я стисна.
— Вълнението ви е било съвсем естествено — рече Крадък.
— Случилото се хвърли в тревога всички ни — каза Марина. — Нямаше причини да се тревожа повече от останалите.
— Наистина ли?
Тя го погледна замислено и след това кимна:
— Да. Проницателен сте. Всъщност, имаше причини — Марина сведе поглед и след това с дългия си показалец нежно потупа края на дивана.
Крадък си спомни, че веднъж бе видял този жест в един от филмите й. На пръв поглед нищо незначещо движение, което обаче като че ли беше заредено с някакъв смисъл. Движение, издаващо едновременно унес и доброта.
— Страхлива съм — рече тя, без все още да повдигне поглед към Крадък. — Някой се опита да ме убие, а аз не желаех да умра.
— Защо смятате, че някой се е опитал да ви убие?
Марина широко разтвори очи.
— Защото бяха сипали отрова именно в моята чаша. Именно в моето питие. Това че го изпи тази клета глупава женица, бе чиста случайност. Това е, което прави цялата работа ужасна и трагична. Освен това…
— Да, мис Грег?
Марина очевидно се колебаеше дали да каже нещо повече.
— Може би сте имала и други причини да смятате, че именно вие сте била набелязана за жертва?
Тя кимна утвърдително.
— Кои са основанията ви да мислите така, мис Грег?
— Джейсън смята, че трябва да ви кажа всичко — отвърна Марина след малко.
— Значи, споделила сте ги с него?
— Да… В началото не ми се искаше да го правя. Доктор Гилкрист обаче ми даде да разбера, че е редно да го сторя. После разбрах, че и Джейсън е заподозрял същото — на лицето й отново се появи тъжна усмивка. — Заподозрял го е, но не е искал да ме тревожи. — Марина внезапно се изправи с рязко енергично движение. — Клетият Джинкс! Нима наистина ме е смятал за пълна глупачка?
— Мис Грег, все още не сте ми казала какви основания сте имала да мислите, ме някой е искал да ви убие.
Тя замълча за миг и след това отривисто протегна ръка към чантата си, отвори я, извади оттам лист хартия и го пъхна в ръката му. Той прочете съдържанието му. Съставляваше всичко на всичко един ред, написан на машина.
Не смятай, че следващият път ще ти се размине.
— Кога го получихте? — попита рязко Крадък.
— Намерих го върху тоалетката, когато излязох от банята.
— Значи някой в този дом…
— Не непременно от този дом. Някой е могъл да се покатери през балкона и да пъхне бележката през прозореца. Според мен, искали са по този начин да ме уплашат още повече, но не го постигнаха. Това просто ме вбеси и веднага поисках да се срещна с вас.
Дърмът Крадък се усмихна:
— Който и да го е сторил, постигнал е съвсем неочакван резултат. Това първото послание от този род ли е, което получавате?
Марина отново се поколеба какво да отговори.
— Не — призна тя след малко.
— Ще ми разкажете ли и за останалите?
— Това стана преди около три седмици, веднага след като се нанесохме тук. Получих го в киностудиото, не тук. Бе съвсем кратко послание. За разлика от това, не бе написано на машина. Бе написано с печатни букви. Гласеше: „Приготви се да умреш“. — Марина се засмя. В смеха й имаше може би съвсем лека истерия, но като цяло изглеждаше непресторен. — Глупашка работа. Разбира се, човек може да получава всякакви заплахи, идиотски писма и така нататък. Реших, че може да са го написали от религиозни подбуди, нали ме разбирате, има хора, които по начало не обичат киноактрисите. Скъсах го и го хвърлих в кошчето за боклук.