— Значи, просто сте била уморена — повтори бавно Дърмът Крадък. — Сигурна ли сте в това, мис Грег?
— Сигурна съм, естествено. Не мога да разбера защо не ми вярвате.
Дърмът Крадък се извърна към Джейсън Ръд:
— Мистър Ръд, вярвам, че вие по-лесно от съпругата си ще разберете моето поведение. Обезпокоен съм, наистина съм много обезпокоен за безопасността на съпругата ви. Имало е покушение върху живота й и са й били изпращани заплашителни писма. Това означава, че съществува някакъв човек, който е бил тук в деня на партито и може би и сега е тук. Човек, който има допир с вашия дом и е в течение на това, което става в него. Този човек, който и да е той, може би не е съвсем нормален. Нямам предвид заплахите. Според поговорката заплашваните мъже живеят дълго. Това важи и за жените. В нашия случай обаче работата не се е ограничила със заплахи. Бил е направен предумишлен опит да бъде отровена мис Грег. Не си ли давате сметка, ме при това развитие на нещата този опит ще бъде повторен? Съществува един-единствен начин да се постигне тази безопасност — да ми кажете всичко, което знаете или предполагате. Не твърдя, че ви е известно кой е този човек, но според мен все би трябвало да можете да имате някакви предположения по този въпрос, та ако ще и да са от най-общо естество. Няма ли да ми кажете истината? Или пък в случай, че не я знаете — което е напълно допустимо — да помолите съпругата си да направи това. Моля я за това в интерес на собствената й безопасност.
Джейсън бавно извърна глава към Марина:
— Чу какво каза инспекторът, мила. Възможно е, както той казва, да знаеш нещо, което на мен да не ми е известно. Ако е така, за Бога, не прави глупости. Ако имаш и най-малкото подозрение в когото и да е, кажи го сега.
— Никого не подозирам — гласът й стана жаловит. — Трябва да ми повярвате.
— От кого се бяхте уплашила в онзи ден? — настоя Дърмът.
— От никого не съм се уплашила.
— Чуйте ме, мис Грег. Сред хората, които са били на стълбището, или са се изкачвали по него, е имало двама ваши приятели, чието появяване ви е изненадало. Приятели, които не сте виждала от дълго време, и които не сте очаквала да срещнете в онзи ден. Мистър Ардуик Фен и мис Брюстър. Вие почувствахте ли някакви особени вълнения, когато внезапно ги видяхте на стълбището? Нали тогава не сте очаквала, че ще дойдат?
— Не ги очаквахме. Даже и не знаехме, че са в Англия — обади се Джейсън Ръд.
— Аз много се зарадвах — каза Марина. — Наистина много им се зарадвах!
— Било ви е приятно да се срещнете с мис Брюстър?
— Ами… — Марина стрелна Крадък с леко подозрителен поглед.
— Ако не се лъжа, Лола Брюстър по едно време е била омъжена за третия ви съпруг, Робърт Тръскот така ли е?
— Да, така е.
— Развел се е с нея, за да се ожени за вас.
— Това всички го знаят — прекъсна го нетърпеливо Марина Грег. — Не трябва да смятате, че сте наумил нещо особено. Е, навремето имахме малко разправии, но после всичко се изглади и не се разделихме с лоши чувства.
— Тя някога заплашвала ли ви е?
— Ами… в известен смисъл, да. Обаче нека ви обясня моля ви се. Не ме заплаши по такъв начин, че да я приема сериозно. Това се случи по време на едно парти. Беше си пийнала повечко, отколкото трябва, и нищо чудно да ме беше гръмнала, ако беше имала пистолет под ръка. За щастие, нямаше. Всичко това обаче се случи преди години, Боже мой! Не е възможно такива чувства да продължават толкова време, нали, Джейсън?
— Бих казал, че си права — подкрепи я Джейсън Ръд. — Мога да ви уверя, мистър Крадък, че в деня на партито Лола Брюстър просто нямаше възможност да сипе отрова в чашата на жена ми. Повечето време бях плътно до нея. А и мисълта, че Лола изведнъж, след като дълги години се е държала приятелски, ще вземе да се вдигне до Англия, за да дойде у нас и да сипе отрова в чашата на жена ми, ми се вижда, как да ви кажа, нелепа.
— Разбирам становището ви — каза Крадък.
— Не става дума само за моето становище. Това е факт. През цялото време въобще не се доближи до чашата на Марина.
— А другият ви гостенин, Ардуик Фен?
Стори му се, че Джейсън Ръд направи съвсем малка пауза, преди да му отговори:
— Той е наш много отдавнашен приятел. Не го бяхме виждали от доста години, макар и понякога да сме си писали. Днес той е голяма фигура в американската телевизия.