— Марина Грег обаче може би е помислила друго.
— Естествено, че е помислила друго. Сто на сто е решила, че й отмъщавам.
— Даже е споделила с някои приятели, че се страхувала от вас.
— Наистина ли? Детинска работа.
— Значи смятате, че не е имала основания да се страхува от вас.
— Нямала е, естествено. Каквито и лични огорчени да съм имал, винаги съм ги забравял. А и се ръководи, от принципа, че що се отнася до жени, има ги колкото искаш.
— Това навярно е един здравомислещ подход към живота, мистър Фен.
— Да, според мен сте прав.
— Познавате ли добре хората от филмовите среди?
— Имам финансови интереси в този бизнес.
— И навярно по силата на това знаете много за него.
— Възможно е.
— Вие сте човек, чието мнение заслужава да бъде чуто. Бихте ли могли да ми подскажете имената на хора, които да изпитват такава силна неприязън към Марина Грег, че да са готови да я отстранят?
— Такива хора има поне една дузина — каза Ардуик Фен. — В смисъл, че биха направили това, ако не бъдат лично ангажирани. Ако това можеше да се свърши с натискането на едно копче в стената, според мен биха се намерили достатъчно пръсти, желаещи да го натиснат.
— Вие сте бил там в онзи ден. Срещнал сте се с нея и сте разговаряли. Смятате ли, че сред хората, сред които сте били в онзи момент — имам предвид времето от вашето пристигане до смъртта на Хедър Бедкок — някой е имал основание да направи това? Забележете, бих искал да чуя само някое предположение, колкото и общо да е то. Предположение, което няма да ви ангажира с нищо.
— Не бих искал да говоря за това.
— Думите ви означават ли, че все пак имате някакво подозрение?
— Означават, че няма какво да кажа по този въпрос. И че вие, инспектор Крадък, няма да чуете от мен нищо повече.
Петнадесета глава
Дърмът Крадък хвърли поглед върху последното име и адрес, които бе записал в бележника си. Два пъти бе звънял по телефона, но никой не бе отговорил. Набра номера още веднъж. След малко сви рамене, изправи се и излезе.
Фотостудиото на Марго Бенс се намираше в една малка задънена уличка встрани от Тотнъм Корт Роуд. Ако се изключеше името й, изписано върху една табелка до вратата, нямаше друг признак за присъствието й там. Отсъстваше и всякаква рекламна обява. Крадък се изкачи на първия етаж. Там видя табела, върху която на бял фон с черни букви бе написано: „Марго Бенс. Художествена фотография. Моля заповядайте“.
Крадък влезе. Озова се в малка чакалня, в която нямаше никого. Поколеба се за миг и след това шумно и театрално се изкашля. Това обаче не привлече ничие внимание.
— Има ли някой тук? — попита на висок глас.
Чу изшумоляването на чехли зад кадифената завеса. След малко завесата се разтвори и оттам се подаде млад човек с рошава коса и бяло-розово лице.
— Ужасно съжалявам, сър — рече той, — обаче не ви чух. Тъкмо ми се беше родила в главата една нова идея и реших да я проверя.
Разтвори още по-широко завесата и Крадък го последва в прилежащото помещение. То се оказа неочаквано просторно. Очевидно, именно то бе фотостудиото. Бе пълно с фотоапарати, осветителни тела от всякакъв вид и паравани на колелца.
— Голямо безредие е — извини се младият човек, който по гъвкавостта си наподобяваше Хейли Престън. — Според мен обаче би било много трудно да се работи, ако наоколо ти всичко е подредено. Така, какво ви води при нас?
— Искам да разговарям с мис Марго Бенс.
— А, да. Марго. Много жалко. Ако бяхте дошъл преди половин час, щяхте да я заварите. Отиде да снима модели за „Фешън Дрийм“. Знаете ли, нямаше да е зле ако се бяхте обадил предварително по телефона. Тези дни Марго е страшно заета.
— Звънях няколко пъти, обаче никой не вдига слушалката.
— Ох, да, сетих се — възкликна младият човек. — Сега си спомням, че го изключихме, защото ни пречеше. — Той приглади престилката си. — Мога ли да ви помогна с нещо? Ако искате, да ви запиша час? Помагам на Марго в работата й. По какъв въпрос я търсите? Личен или служебен?
Дърмът Крадък показа на младия човек служебната си карта.
— Възхитително! — реагира той с ентусиазъм. — Централен следствен отдел! Знаете ли, струва ми се, че съм виждал ваши снимки. Вие не сте ли от Голямата четворка или Голямата петорка? Или вече в Голяма шесторка, като се има предвид колко е нараснала престъпността? Боже мой, да не би да приемете думите ми като израз на неуважение? Май така се получи, а пък съвсем нямах такова намерение. Така. За какво ви трябва Марго? Надявам се, че не искате да я арестувате.