— С инспектор Корниш? — подсказа Дърмът.
— Точно така.
— Нас ни привлякоха към този случай по-късно.
— Вие от Скотланд Ярд ли сте?
— Да.
— И какво? Нахълтахте и поехте случая от местната полиция, така ли?
— Не бих казал, ме сме нахълтвали, където и да е. В правомощията на началника на полицията в графството е да решава дали сам да се заеме с един или друг случай, или да го прехвърли на нас.
— И на каква основа взима това решение?
— В зависимост от това, дали случаят е от местна значимост или от по-голяма. Например международна.
— И какво, решил е, че този случай е от международна значимост, така ли?
— Ако кажем „трансатлантическа“ ще бъдем по-точни.
— Това е версията, която се разнася и от вестниците, нали? Всичките намекват, че убиецът, който и да е бил той, искал да очисти Марина Грег, а вместо това видял сметката на някаква клета местна женица. Това вярно ли е или по този начин правят реклама на филма?
— Боя се, че няма особени съмнения относно това, мис Бенс.
— Какво искате да ме питате? Трябва ли да идвам в Скотланд Ярд с вас?
— Единствено ако самата вие желаете това. Ако нямате нищо против, бихме могли да отидем във вашето студио.
— Така е по-добре. Да вървим. Колата ми е ей там.
Тръгна с бърза крачка по тротоара и Дърмът я последва. Джетроу си взе довиждане с тях.
— Довиждане, мила. Няма да ви преча. Сигурен съм, че с инспектора ще споделяте някакви важни тайни — след това Джетроу отиде при двете манекенки и започна оживен разговор с тях.
Марго влезе в колата, отвори другата врата и Дърмът Крадък седна до нея. Тя не проговори и дума, докато шофираше обратно по Тотнъм Корт Роуд. Зави по малката задънена улица, стигна до края й и прекоси един отворен портал.
— Тук си имам място за паркиране — поясни момичето. — Това е мебелен склад и имаха добрината да дадат под наем малко пространство. Сигурно знаете, че паркирането е ужасна мъка в Лондон, макар и навярно да не се занимавате с уличното движение.
— Права сте. То не е моя грижа.
— Убийствата навярно са къде-къде повече за предпочитане — подметна Марго Бенс.
Поведе го към студиото, покани го да седне на един стол и му предложи цигара. След това самата тя потъна в едно кресло срещу него. Иззад завесата от черна коса го стрелна с мрачен и въпросителен поглед.
— Казвайте какво има.
— Ако съм разбрал добре, по време на нещастието вие сте правила снимки.
— Да.
— В професионалното си качество ли присъствахте там?
— Да. Трябваше им човек, който да направи професионални снимки. Често се занимавам с такава работа. Понякога работя и за филмовите компании, но този път просто трябваше да снимам самото парти, а след това да заснема как Марина Грег и Джейсън Ръд приемат по-важните гости. Местните величия и така нататък.
— Да, разбирам. Била сте с фотоапарата на стълбището, нали?
— Само известно време. Оттам ъгълът на снимане е много удобен. Първо заснемаш хората, които са на стълбището под теб, и след това се извръщаш и ги фотографираш как се ръкуват с Марина. Можеш да ги уловиш от най-различни ракурси без самата ти много да се движиш.
— Знам, разбира се, че вече са ви задали някои въпроси в смисъл, дали сте видяла нещо необичайно, нещо, което да помогне на следствието. Тези въпроси са били от твърде общ характер.
— А вие сега ще ми задавате специализирани въпроси, така ли?
— Да, малко по-специализирани. Оттам, където бяхте, виждаше ли се добре Марина Грег?
— Виждаше се чудесно.
— А Джейсън Ръд?
— И той. Само дето се движеше. Поднасяше напитки, запознаваше местните първенци със знаменитостите и така нататък, поне така предполагам. А що се отнася до тази мисис Бедли, не видях…
— Бедкок.
— Точно така, Бедкок. Та искам да кажа, че не я видях как изпива чашата с отровата. Всъщност, не съм сигурна дали въобще мога да се сетя коя точно беше тя.
— Спомняте ли си пристигането на кмета?
— О, да спомням си го. Беше си сложил и огърлицата, и официалните одежди. Хванах го в едър план, когато се изкачваше по стълбището — направи ми впечатление, че профилът му издава жестокост — и после го заснех, когато се ръкуваше с Марина.
— В такъв случай може би ще се сетите. Мисис Бедкок и съпруга й са били приветствани от Марина непосредствено преди кмета.