— Не можете да я укорявате за това — каза тихо Дърмът.
— Не я укорявам, задето е искала да има свое собствено дете. С нас обаче какво направи? Откъсна ни от собствените ни родители. От средата, към която принадлежахме. Майка ми ме продаде за паница леща, ако щете, но не го е направила за своя собствена изгода. Продала ме е, защото е била проста жена и е мислила, че ще заживея „човешки“ и ще получа „образование“ и въобще ще си живея живота. Мислела ми е доброто. Добро ли? Ох, де да знаеше!
— Както виждам, все още сте изпълнена с горчивина.
— Вече не съм. Вече я изживях. Ако сега говоря така, то е, защото ме върнахте към спомените ми. Защото ме върнахте към онези дни. На всички тогава ни стана много мъчно.
— На всичките вас, така ли?
— Е, не на Род. Характерът му не бе такъв, а и самият той тогава бе твърде малък. Енгъс обаче изпита същите чувства, каквито и аз. Струва ми се обаче, че бе по-отмъстителен по душа. Каза, че когато порасне, ще убие детето й.
— Знаете ли какво се случи с детето й?
— Разбира се, че знам. Всички знаят. Просто се бе побъркала на тема свое собствено дете, а то пък взе, че се роди малоумно. Така й се пада. Малоумно или не, нас не пожела да ни приеме обратно.
— Ненавиждате я.
— А защо да не я ненавиждам? Тя ми стори най-лошото нещо, което един човек може да стори на друг. Да го убеждава, че милее за него и че го обича, а после да му даде да разбере, че всичко това е било преструвка.
— А какво стана сетне с вашите двама… нека ги наречем братя?
— А, сетне съдбата ни раздели. Род се занимава с фермерство нейде из Средния Запад. Той си е оптимист по нагласа и никога не е изпадал в униние. За Енгъс не знам нищо. Не поддържаме връзка.
— Той остана ли си с желанието да отмъщава?
— Не ми се вярва — отвърна Марго. — Отмъщението не е нещо, което човек желае до края на живота си. Последния път, когато се видяхме, ми каза, че ще става артист. Не знам дали го е направил.
— Вие обаче не сте забравила нищо — каза Дърмът.
— Вярно е, нищо не съм забравила — потвърди Марго Бенс.
— Марина Грег изненада ли се, когато ви видя? Тя ли пожела да дойдете на партито именно вие, за да ви достави удоволствие?
— Тя ли? — момичето се усмихна презрително. — Тя и хабер си нямаше кого ще изпратят. Беше ми любопитно да я видя, затова се натиснах да отида именно аз. Имам връзки с хората от киностудиото, така че го уредих — Марго удари с ръка върху масата. — Тя даже не ме позна. Какво ще кажете за това? Живях при нея четири години. От петгодишна до деветгодишна възраст, а тя въобще не ме позна.
— Децата се изменят — отбеляза Дърмът Крадък. — Изменят се толкова много, ме понякога наистина не можеш да ги познаеш. Онзи ден се видях с една моя племенница. Уверявам ви, че ако я бях срещнал улицата, нямаше да я позная.
— Това защо ми го казвате? За да ме успокоите ли? Това никак не ме интересува. Всъщност, нека да бъда искрена. Интересува ме. Не ми е все едно. Марина винаги е излъчвала някакво вълшебно обаяние. Можеш да я мразиш, но няма как да не й признаеш това.
— Вие казахте ли й коя сте?
Марго поклати глава.
— Не, не й казах. Никога не бих го направила.
— Опитахте ли се да я отровите, мис Бенс?
Настроението на Марго се промени. Изправи се и се засмя.
— Що за смехотворни въпроси ми задавате? Впрочем, сигурно това е ваше задължение. Не. Уверявам ви, че не съм я убила.
— Не ви зададох такъв въпрос, мис Бенс.
Тя го погледна, озадачена.
— Марина Грег — продължи той, — все още е жива.
— Докога?
— Какво искате да кажете?
— Не допускате ли, инспекторе, че някой ще повтори опита си? И че втория път може и да успее?
— Ще бъдат взети предпазни мерки.
— А, разбира се, че ще бъдат взети. Влюбеният съпруг ще се погрижи за нея и ще я предпази от всякакво зло.
Дърмът внимателно се вслуша в подигравателния й тон.
— А вие какво имахте предвид, когато казахте, че не сте ми задал такъв въпрос? — попита го тя с внезапно наежен глас.
— Попитах ви дали сте се опитала да я убиете. Вие ми отговорихте, че не сте я убила. Това е вярно, но някой все пак умря. Някой все пак бе убит.
— А, искате да кажете, ме съм се опитала да убия Марина, а вместо това съм убила мисис Едикояси. Добре, ще ви отговоря съвсем ясно. Не съм се опитвала да отровя Марина и не съм отравяла мисис Бедкок.