— Тази музика не може да се слуша тихо — рече авторитетно Джим. — Ако не я пуснеш силно, не можеш да хванеш тоналността. Това всички го знаят. Това е всеизвестно в музикалните среди. Аз оплаквам ли се от тяхната котка? Винаги идва да ми рови лехите точно, след като съм ги подравнил.
— Знаеш ли, Джим, това място ми писна.
— Когато живеехме в Хъдерсфилд съседите не пречеха — отбеляза Джим.
— Там беше друго. Там си бяхме независими. Там си помагахме. Ние на тях, те на нас. Обаче не си пъхахме носа в техните работи. Май в тези нови квартали човек не може да има добри отношения със съседите си. Може би заради това, че всичките сме пришълци. Нямаш представа как ме дразнят всички тези клюки и подмятания, да не говорим за писмените жалби до общината. Хората в истинските градове нямат свободно време, за да се занимават с такива глупости.
— Тук май си права, моето момиче.
— Харесва ли ти тук, Джим?
— Работата си я бива. А и къщата си е чисто нова. Е, щеше да е добре да има малко повече помещения, че да мога да си направя работилница.
— В началото и на мен много ми хареса, обаче вече не съм сигурна дали е така. И къщата ми хареса, и синята боя ми хареса, и банята ми хареса. Не ми харесват обаче нито хората, нито манталитета им. Аз казах ли ти, че Лили Прайс скъса с онзи, нейния Хари? Знаеш ли какво станало? Отишли да оглеждат къщата и тя насмалко щяла да изпадне от прозореца. Каза ми, че Хари през това време стоял и гледал като пукал.
— Радвам се, че го е направила. Този човек още когато го видях, разбрах, че нищо не чини — каза Джим.
— Откъде-накъде пък трябва, щом очаква дете от него, задължително да се жени? Той и без това се дърпал. Не е стока. Това и мис Марпъл го разбрала — добави Чери замислено. — Казала го на Лили. Тя първоначално решила, че мис Марпъл е откачила.
— Мис Марпъл ли? Аз пък не знаех, че го познава.
— А, видяла го е. Това станало в деня, когато се разхождала из нашия квартал, паднала и мисис Бедкок я прибрала у дома си. Ти как мислиш, Артър ще се ожени ли за мисис Бейн?
Джим се намръщи, защото бе взел в ръка парче от бомбардировача и бе започнал да чете указанията.
— Слушай ме, когато разговарям с теб — скара му се Чери.
— Ти какво каза?
— Казах ти нещо за Артър Бедкок и Мери Бейн.
— За Бога, Чери, че жена му още не е изстинала! Страшна работа сте вие, жените. Чух, че човекът още не бил дошъл на себе си. Подскачал, когато го заговорят.
— Странна работа. Чудно ми е, че е приел нещата толкова надълбоко. Ти какво мислиш?
— Би ли поразчистила тази част на масата? — попита Джим, който бе решил да не се преструва, че го интересуват проблемите на неговите съседи. — Искам малко да подредя тези детайли.
Чери въздъхна отчаяно.
— В тази къща трябва да си изтребител или бомбардировач, за да ти обърнат внимание — каза тя горчиво. — Аман от тези играчки!
Взе приборите и ги занесе до умивалника. Реши да не се занимава веднага с тях — гледаше да мие чинии колкото се може по-рядко — и вместо това облече кадифеното сако и се запъти към изхода.
— Ще отскоча за малко до Гладис Диксън — подхвърли през рамо към Джим. — Ще я помоля да ми услужи с някоя от кройките си от „Вог“.
— Върви, върви — рече Джим, надвесил се над самолета.
След като отправи сърдит поглед към вратата на съседите си, Чери зави и се оказа пред дома на Бленъм Клоуз номер 16. Входната врата бе отворена. Чери почука, влезе в антрето и извика.
— Глади тук ли е?
— Ти ли си, Чери? — мисис Диксън се подаде от кухнята. — Горе е, в стаята си. Шие нещо.
— Ще отида при нея.
Чери се изкачи по стълбите до горния етаж и влезе в малка спалня. Там Гладис пълно момиче с невзрачно лице, бе коленичило на пода над хартиена кройка. От устата й стърчаха няколко карфици.
— Здрасти, Чери. Я виж какво взех от разпродажбата в „Харпър“ в Мъч Бенхъм. Ще направя още една пола също като онази, териленовата, ти я знаеш.